Конкретно ти пишеш толкова грамотно, толкова изстрадано зряло и интелигентно, че просто не мога да си те представя да се търкаляш с алкохолиците от колелото на тролей 9. Трудно ми е да ви поставя в едно изречение дори.
Arize, ще ме побъркаш от смях. Не, на колелото на тролей номер 9 не съм ходила да се търкалям с клошари. Но имам някакъв спомен от последната ми година, че пих с клошарите на пазара Ситняково, както и че се наливахме с бутилка водка в парка Заимов. Всички пихме от една бутилка.
Алкохолът ми отне всичко през годините, а през последната - и семейството, работата, човешкия облик. Програмата на АА ми върна всичко и ми даде много, много повече. В момента живея такъв живот, за какъвто дори не си мечтаех, че може да съществува.
И точно за да не загубя отново всичко, включително и човешкия си облик, не мога да си позволя да се боря, воювам, стресирам. Да, на човек са му необходими финансови средства, но за да ги изкарам, избягвам стресове, камо ли битки. Получавам много повече, повярвай ми.
Има начин да си живееш спокойно живота, съвсем спокойно, въпреки болестта в главите ни. Благодарна съм, че открих този начин и че мога чрез него да живея.
Благодаря ти за хубавите думи относно мен, Стефко и Некой.
Те са наистина прекрасни хора, както впрочем всички, тръгнали по Пътя на щастливата съдба.
Усмихни се, има изход.
|