Когато прочета за подобни експерименти, изпитвам единствено гняв. Първосигнално и съвсем емоционално реагирам на шарлатани, които правят пари на гърба на болните хора. После идва състраданието, което няма как да ме подмине, като се сетя за всички онези мои събратя, които сами или с помощта на близките си, ще хукнат към поредното кухо "чудо". За да останат за пореден път излъгани в надеждите си, че могат да пият нормално. За да пиеш нормално обаче, ти трябва мозък на нормален човек - нещо, което алкохолиците нямат. Както очите ми няма да станат от кафяви на сини, така и мозъкът ми няма да стане нормален. Никога. Така че аз знам, че няма смисъл да се опитвам да пия контролирано, с лекарства или без тях. Знам, че имам сили единствено да не пия само 24 часа, не повече. И че тези сили трябва да ги използвам всяка сутрин, за всеки нови 24 часа. Да презареждам отново и отново батериите в объркания си мозък, защото иначе ще умра. Ще умра по начин, по който умират алкохолиците - в смрад, лудост, самота и дълга агония. Аз го знам, но онези хора, които ще си купят от вълшебното хапче, не го знаят. Заслепени от алчност, "специалистите" ще продължават да ни предлагат все по-ефикасни средства за нормално пиене, за контролирано пиене, за пиене без махмурлук, за пиене без напиване, за пиене без да ти миреше устата, за пиене без повръщане, напикаване или осиране.....
Аз не искам да пия контролирано, аз искам изобщо да не пия. Само днес, само тези 24 часа да не посягам към отровата, в която си търся ефекта. И това не се постига с нито едно лекарство. Знам, че не се харесва, защото не се купува от аптеката, но по-важното в случая е, че на мен не само ми харесва, но и действа. Действа вече осма година, без да е нужно да се тровя с хапове за илюзии.
Благодаря но Бог, че ме доведе преди осем години на сбирки на АН и АА. Благодаря на моите събратя, които ме научиха на щастлива трезвост, благодаря на спонсорите си, които ми дадоха инструментите на Програмата и ме научиха как да ги използвам в днешния ден.
Благодаря ви, защото без вас и аз може би щях да съм на опашката за "вълшебства", в случай, че не умирам в този момент в някоя канавка.

Усмихни се, има изход.