|
"Очевидно е, че е нужно да привикнеш хем да не пиеш, хем да отстояваш интересите си. А интереси се отстояват само чрез битки, няма друг начин измислен. "
Цял живот съм умирал от страхове от какво ли не,или от кого ли не,но като взех да пия на 14 години всичко си дойде на мястото-или поне така си изглеждаше,защото дори и да пиех си бях същия страхливец и смотаняк(поне в своите си очи).
Та преди да пропия от мен се искаше да давам всичко на макс,което нито исках,нито се стараех да правя с охота,но тъй като имах дарбата бързо да се справям с какво ли не,това доста ми помогна да живея с алкохол,или без алкохол.Както споделих-имах дарбата бързо да се оправям с какво ли не и това бе една от причините да си правя с хората около мен каквото си искам-без значение дали съм бил силен или слаб,смел или страхлив-просто бях овладял до съвършество умението да манипулирам хората и то най-вече тези,които бяха близо до мен.Това продължи доста дълго,аз освен,че си играех с хората,също така знаех(или мислех,че зная) всичко,бях напълно компетентен по всякакви въпроси,имах готови отговори за доста неща,но най-вече успявах да бъда толкова убедителен в това,което вършех,че дори сам си вярвах на себе си.Това щеше да е "добре",ако тази моя душевна болест не се бе развихрила с течение на годините-без значение дали пиех или не.След като не можех да живея в тоя тъп,смотан и неуреден свят -как нямаше да пия,или да не се дрогирам с разни хапове,променящи съзнанието?..
Както и да е-след над 27 годишни опити да спра да пия,да се науча да пия,или най-вече-да живея без нуждата да пия,имах невероятния Шанс Бог(както Го разбирам) да ми прати човек от Анонимни Алкохолици,преди да се хвърля през терасата,преди да убия майка се в другата стая,или просто да се побъркам съвсем традиционно по алкохолишки.Когато почнах по програмата за възстановяване от алкохолизъм "Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции" се опитвах да правя това,което се искаше от мен просто за да оживея-вече нямаше нещо,което да не бях опитвал в напразните си опити да оцелея.Спомням си как в този период имах един мой бивш колега,който просто имаше дарбата да се подиграва на хората около себе си,като в същото това време правеше и разни интриги, и мръсотии.Веднъж по време на работа той каза нещо съвсем безобидно,но аз толкова силно се ядосах,че по едно време си представих как му скачам на врата и го захапвам като куче......Това не е никак преувеличено,защото още го помня,въпреки че се случи преди повече от пет години.Като усетих как гнева ме натисна,почнах да се моля,не помогна,а ставаше дори по-зле и тогава се помолих с една простичка молитва,която никой не ми беше казвал,но която подейства:
"Помогни ми!".....
Сега като видя колко много хора съм наранил и почти унищожил тотално,за колко много неща трябва да съм наистина благодарен на Бог,че ги има,някак си не се вързва да се правя отново на "велик и всезнаещ".Като се има в предвид,че едно от условията да съм трезвен и добре е това да имам поне малко смирение,като се има в предвид,че това е доста лесно на думи,но малко по-трудно на действия,и най-вече като се вземе мнооооооооого в предвид,че трезвеността ми и живота ми са подарък,смятам,че е малко по-правилно да отстъпя,отколкото да продължавам да се боря с вятърни мелници или да пия на умиране...
"...Вече сме спрели да се борим с когото и да е и с каквото и да е – дори с алкохола. На този етап здравият разум трябва да се възвърнал. Рядко проявяваме интерес към алкохола. Ако сме изкушени ще бягаме от него като от огън. Реагираме разумно и нормално и откриваме, че това става автоматично. Ще видим, че новото ни отношение към алкохола ни е било дадено без да ни се налага да мислим и полагаме усилия. То просто идва и в това се състои чудото. Ние нито се съпритивляваме, нито избягваме съблазънта. Усещаме се като в неутрално положение - в безопасност от него. Дори не сме се заклевали да се откажем от него. Вместо това проблема е бил отстранен. Той вече не съществува за нас. Не сме нито безразсъдни, нито уплашени. Такъв е нашият опит. Така постъпваме до тогава докато поддържаме добра духовна форма.
Лесно е да се остави духовната програма за действие и да се почива на минали успехи. Ако го допуснем ще ни връхлетят неприятности, защото алкохола е коварен неприятел. Ние не сме се излекували от алкохолизма. Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка при условие, че поддържаме добрата си духовна форма. Всеки ден е ден през който мисълта за Божията воля трябва да пронизва всички наши действия. “Как най-добре да Ти служа – нека бъде твоята воля.” Това са мислите, които трябва да ни съпътстват постоянно. Можем да използваме силата на волята си само с такива мисли. Това е правилното използване на волята....".
Гл.VІ. от Голямата книга-"Да действаме"
Бъдете здрави и трезви,братя и сестрици-мили алкохолици и Бог да е с вас!
Поздрави.
Бъди себе си.
|
Re: Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка при... [re: ARlZE]
