|
От около два месеца имаме нови съседи,на което първоначално не обръщах внимание имайки в предвид ремонтно-разрушително-шумно-досадните-своеволни начини на извършвания ремонт в жилището.Преди да дойде този нов собственик имаше друг(пиещ алкохолик ,който почина преди време),а там живееха кротки наематели,с които по принцип нямахме проблеми,но когато видях новия си съсед,когато го поздравих на стълбището и когато ме изгледа като извънземно и само нещо измърмори,усетих,че тази предишна идилия е на път да приключи...
Изтърпяхме разните пробивания,събаряния на стени и какво ли не,и на края комшията заедно с друг съсед(който прави ремонта и явно му е приятел) реши и прегради неговата тераса,която има обща стена заедно с нашата.Аз дори първоначално не се и усетих,че той си прави явно каквото му кефне,но това,което тогава ме ядоса бяха неговите думи,когато отидох на моята тераса,погледнах какво творят и имах "удоволствието" да изслушам извиращата от устата му мъдрост и добронамереност.Когато ги питах какво правят,съседа съвсем простичко ми отговори:-"Отивай да спиш,какво се занимаваш." или нещо от тоя род.Аз нещо смотолевих неопределено,видях какво ще правят,прибрах се кротко в къщи,но след като после се сетих какво е станало(а и днес отново като говорих с майка това ми дойде наум),явно "лекичко" се ядосах.Като казвам "лекичко",това въобще не означава,че думата точно определя моето настроение при вида на "сторената несправедливост".Видях как тоя "тъп колхозник"(въпреки и да е с пари) има своеволието не само да си прави каквото си иска,а на всичкото отгоре контекста на това,което изговори, за мен бе все едно да ми каже:-"Е.. си мамата!",което със сигурност не е много приятно като усещане и ме накара да видя за какво става дума.Някъде бях чел,че първите 60 секунди са достатъчни за най-силното и вярно впечатление за даден човек, и имайки тази възможност да се видим преди време,сега се убедих на практика,че това е на 100% вярно.Което обаче от своя страна въобще не ми дава никакво основание да се ядосам,пък дори и да беше изречена една натурална българска псувня,или дори да събори целия блок без моето "скъпоценно" одобрение.Това като го говорихме днес с майка(не с пълните мои размисли разбира се) ,ме накара да видя колко важна е всекидневната равносметка със самия себе си-така,както е по програмата на Анонимни Алкохолици.
Случката,която се случи ме накара да се ядосам за това,че хем прави тоя ремонт както си иска,без дори да се допита до нас когато ни касае като съседи,хем едва ли не ми тегли една майна,когато отидох да видя какви ги твори със съседа под нас.
Вярно е,че има доста голяма разлика от преди време,вярно е,че не успях да се ядосам качествено така,както винаги съм го правел,но все пак видях как моето Аз си показа рогата дори за кратко.
Моята грешка беше,че не исках той така да се държи с мен,или с майка ми.
Хвана ме яд за това,че като има пари или някакво влияние-може да си говори и прави каквото си иска.
В същото това време се страхувах от това кой,какво му е казал за мен-"че съм алкохолик"(примерно),освен това се вижда,че нямам доходна работа,освен това съм без жена и т.н. и т.н.,като това ме караше да се ядосвам и на него,но също така и на себе си.
Грешката ми беше,че все още зависех от мнението на хората-така,както цял живот е било,и което винаги е допринасяло за последващото ми напиване.Не си гледах своя живот,а отново зависех от когото и да е.
Трябваше да си премълча,да си го приема,да благодаря за това,което ми се дава не за да бъда "намачкан от Бог",а за това да порастна и да действам против своя алкохолизъм.
Трябваше да живея живота си, да се моля и наистина да видя за колко мноооооооого неща има да съм истински благодарен на Бог така,както Го разбирам.
Това,което стана показа проявата на моят егоцентризъм,егоизъм,страх,неблагодарност,необмисленост,нечестност и завист.
Не се гордея с това,което ме се случи,но виждам по себе си,че това е пътя за мен и ако го зария вътре в себе си,ако отрека това,което е очевадно-никой няма да ми е виновен за каквото и да.
Това,което понякога си напомням,което ми помага и е описано в Голямата книга в гл.V-"Как действа програмата" е следното:
"Много от нас възкликваха: “Ама че порядки! Аз не мога да се подложа на всичко това.” Не се отчайвате. Никoй от нас не е в състояние да се придържа изцяло към тези принципи. Ние не сме светци. Важното е, че искаме да израстваме духовно. Принципите, които сме набелязали, са път към израстването. Ние се стремим по-скоро към духовно израстване, отколкото към духовно съвършенство."
Бъдете здрави и трезви,братя,и сестрици-алкохолици,още 24 часа!
Радвам се,че Ви има и до скоро.
Поздрави.
Бъди себе си.
|
Дадена ни е единствено ежедневна отсрочка при...
