„Няколко неща ми харесват откакто изтрезнях:
да се чувствам добре сутрин;
да използвам напълно интелигентността си;
да се радвам на работата си; любовта и доверието на децата ми; липса на угризения; доверието на приятелите ми; изгледът за щастливо бъдеще; възможността да оценя красотите на природата; да знам за какво е всичко това.”
Зачетох се в това, прати ми го един събрат.
Колко много истина, сякаш е писано за мен. Колко еднакви сме алкохолиците, еднакви в това, което ни е съсипало и в това, към което се стремим и което ни възстановява.
От известно време се чувствам добре сутрин – откакто спрях всички видове хапове за сън. Спя като пън и сутрин главата ми е бистра, ставам спокоен и дори и да съм се успал го няма онова притеснение, онзи страх, онова чувство за предстояща опаснот – страх, опасност, наречена предстоящ ден, среща с хора, работа, спорт, обаждане до бившата ми жена, среща с колеги, приятели.
Все още не използвам напълно интелигентността си – правя го нарочно – преди се хвърлях панически да работя, претоварвах се и допусках грешки, които ме разочароваха и ме вкарваха в кръговрата на запоите. Ако е писано и е рекъл Бог пак ще я използвам, а и да не я използвам сега се чувствам добре, мисля трезво, работя трезво, не ми липсват материални неща – и така да си остана – добре съм и не пия, спокоен съм.
Радвам се на работата си – първо, че я има и второ, че я върша съвестно. Върша толкова неща на ден, колкото мога да свърша качествено, не се нагърбвам с всички задачи и това ми помага, придобивам увереност в себе си и така лека полека се справям, не разочаровам клиентите си и усещам как доверието им в мен се връща.
Любовта и доверието на детето ми – това го усещам най-силно, смехът на дъщеря ми го чувам и когато легна, виждам радостта в очите й, това ме кара да осъзная, че когато аз съм добре и тези, които обичам ще са добре, най-малкото ще се радват, че нямат пиян и смърдящ навлек в живота си на когото не могат с нищо да помогнат и който съсипва своя и техния живот.
Липсата на угризения – това ми дава възможност да спя спокойно и да се събуждам спокоен, грешкита, които допуснах, кашите, които надробих – те са факт, предстои ми да ги оправя доколкото е възможно, но не живея в миналото, не живея с угризения и това ми позволява да не се страхувам за утрешния ден – живея, мисля и не пия само за днес, а когато утре стане днес – пак ще се старая да е така – това ми помага.
Изгледът за щастливо бъдеще съм го оставил за бъдещето – досега все планирах, все нещо градях – какво се получи – градях измислен свят и в центъра му стоях аз, пиян, опикан и насран, трепереща отрепка, черно петно на хубавата картина, на прекрасния пейзаж, който представляваше измисления ми живот.
Колко много неща виждам по различен начин и колко много ми харесват сега – мислех се за неповторим интелигентен тип, който знае и може всичко, а се оказа че съм голям глупак – та хората от АА ми казваха опитай няма нищо да загубиш – но аз не опитах – съжалявам за изгубеното време.
|