|
Честност
Дали наистина съм честен пред себе си?
НЕ, не съм.
Осъзнах го скоро.
Беше спокоен ден, мислех си нищо не ми се случва, живота не върви или по точно върви дразнещо монотонно. Нещата се промениха много бързо.
Отидах да готвя. Започнах да режа месото. Не се получаваше лесно. Мисля си продали са ми жилаво месо. Замислих се. И вчера готвих и когато рязах месото си казах същото - месото е жилаво. И онзи ден пак беше жилаво. И преди това пак и пак. Интересна работа, а като ям не е жилаво. Нещо не е наред. Изведнъж видях очевидното, истината, за която не бях честен пред себе си. Отговорът беше в ръцете ми. НОЖЪТ Е ТЪП!!! Елементарно Уотсън. Да ама не е лесно да го призная пред себе си. Та нали всеки път ме мързеше да го наточа или пък как ще харча пари за нов нож - това е абсурд, трябва да не разхищавам парите си (ха, ха, ха, защо ли не мислех така по време на запой, когато събирах стотинките, за да си купя спирт). Изведнъж се върнах години назад във времето. Аз и жена ми сме в кухнята. Тя готви. По едно време ми вика ножът е тъп моля те наточи го. Не помня защо й отказах, не го наточих. След известно време случката се повтори, този път й обясних, че ножът не трябва да е много остър, защото е опасно. След време пак – отново някакво обяснение – страх ме е да не го хване детето и да не си отреже някой пръст. Най-накрая тя започна да си го точи сама. Веднага скочих. Дай на мен, това е мъжка работа, ти нищо не разбираш ще го наточиш много и ще се порежеш. Истината е, че първо ме мързеше, а после мислех, че го прави (молбата да наточа ножа) нарочно, за да се заяжда. Викам си като си с две леви ръце и не можеш да нарежеш едно месо какво си се зазаяждала с мен. Превърнах го в мания. Имах чувството, че ме следи и само чака да се захвана с нещо и „ела да точиш ножа”. Легна пред телевизора – ела, започна да работя – ела, ще влизам да се къпя – пак ела. Майната му, щом ще се заяждаш няма да ти точа ножа, ще ти обяснявам защо не трябва да е остър. Днес разбрах колко е „лесно” да режеш месо с тъп нож, че опасността да се порежеш е много по-голяма. Тъпо. Много ми е трудно да съм честен пред себе си. Влязох да се къпя. Замислих се колко пъти съм постъпвал с нея по този начин. Изключително много са случаите. Бях заслепен от фалшиво гордост, егоцентризмът беше доминиращ. За всяко нещо. „Ела да ми оправиш простора, че се е изкривил” – веднага започвам – като си некадърна и не можеш да простираш, като дърпаш дрехите, защото те мързи. Легна да почивам – тя ще захване да говори по телефона. Слухът ми само там. „Абе глух ли е тоя отсреща та си се развикала така. Започна да работя – тя ще дойде с детето да играят в стаята – абе луда ли си, пак се заяждаш, не виждаш ли, че откъсвам от свободното си време, за да издържам семейството, да работя, аз работя, аз издържам семейството, ти се забавляваш – отново го прави напук. „Защо си отишъл в събота в офиса, ти не ни обръщаш внимание”. Отново лудата ме погна – сега пък не им обръщам внимание. А кой да изкарва пари. Ха ха ха. Мнага са случаите. Но трябваше да съм честен пред себе си, за да разбера поведението й и моето безумие.
Тъпа честност. ДА й се невиди .... Ами аз съм нов човек вече. Работя по програмата. „Мъжо, смени ми гумата на мопа, Мъжо, помогни ми да приберем обувките в кутии и да ги качим в гардероба .....”. Хайде пак се почна. Мъжът гледа телевизия, нов човек е – обръща внимание на детето си, играе „Не се сърди човече”. В главата на Мъжът идва панацеята. Аз ръботя по програмата. НЯМА ДА СЕ ГНЕВЯ. Какво да правя. Най – лесното. Да не съм честен пред себе си. Ще правя своя собствена програма. Имам лек за проблема – „ГОСПОДИ – ТАЯ ЖЕНА Е БОЛНА. ПОМОГНИ МИ ДА Й ПОМОГНА!!!”. Успокоявам се, разбира се не откликвам веднага на призива за помощ. Не се гневя. Егоцентризмът ми отнво е на ход. Сега я лекувам Жената с молитва, лепя й етикат „болна” и си обяснявам поредната й лудост. Отново тъпо оправдание. Остави обувките, остави гумата на мопа – аз по-късничко ще ги оправя”. Явно действа. Не осъзнавам, че подлото ми обещание я заблуждава и тя ги оставя, защото мисли, че вече може да разчита на мен. Та нали не съм пиян, не треперя, аз карам колата, а не я карам тя да шофира. АМА ЛЕКУВАМ ЛИ СЕБЕ СИ ПО ТОЗИ НАЧИН? НЕЕЕЕЕ. САМОЗАБЛУЖДАВАМ СЕ. ОПРАВДАВАМ „НОВОТО” СИ ПОВЕДЕНИЕ И НОВИЯ СИ НАЧИН НА МИСЛЕНЕ, КАИТО СА СТАРИТЕ.
Ех тая честност. Много съм тъп и нечестен.
|
Честност
