Здравейте! Надявам се някой с по-дълъг безалкохолен стаж от мен да ми каже какво всъщност се случи. Започвам с това, че в момента съм трезва като краставичка, просто имах късмет и ми се размина на косъм. Не пия от около две години, може би и малко повече, не броя месеци и дни. Бях забравила за проблема си, даже се шегувах с него, без да го подценявам, разбира се. Приела съм, че съм алергична към спиртни напитки и толкоз. И изведнъж, преди месец, в най-хубавия, спокоен и слънчев ден, докато си поливах цветята на терасата, сякаш в мен се отвори бездна. Зверско, жестоко, всепоглъщащо желание за алкохол. Опитах се да се залъжа с чай, после се разплаках, после изчистих къщата, пак се разплаках... Не помогна. Бях сама на вилата. За беда по-рано през деня идваха майстори и след тях останаха две бири в хладилника. И умът ми все в тях, все в проклетите бири. Плачейки, отворих едната и я изпих на екс. Оттук нататък е ясно на всички какво стана - изпих и втората; отидох до магазина за още; появи се задължителната мисъл, че това ще е само за тази вечер. И, естествено, на другата сутрин се събудих със същото желание за пиене. А в къщи никакво лекарство по-силно от аспирин, и психиатърката ми - в чужбина. Стигна ми разумът да звънна на съпруга ми и да разкажа какво става. Моментално дойде, прибра ме в София и ме натъпка с подръчни успокоителни. Държа ме така почти упоена две денонощия. На третата сутрин се събудих здрава. Сега съм си същия нормален човек отпреди тази кошмарна случка. Но не ми дават мира следните въпроси. Защо се случи така внезапно, без никакво предизвестие? Защо без никаква провокация от моя страна? Защо, след като изпълнявам стриктно всичко, което препоръчва психиатърката - спортувам ежедневно, пия си антидепресантите, чета за проблема си? Защо, след като промених радикално начина си на живот? Защо волята ми на трезв човек се оказа безсилна? Как да се предпазя да не се случи пак? В този форум често говорите за опасния "нелекуван алкохолизъм". Ама аз се лекувам. Така че, моля, разкажете по-подробно какво влагате в понятието "нелекуван". А и дали някой е преживявал нещо подобно на това, което разказах.
|