Аз също не мога на 100 процента, но се опитвам да го правя. В началото изобщо не можех. След 20-годишен спиртен стаж въобще не разбирах за кое точно не съм честна след като грохнала съм допълзяла до вратата на АА. Каква по-голяма честност от това искат от мен, по дяволите. Не бях честна за най-главното, бях уплашена за живота си, не честна, и след около половин месец трезвост си казах, че не съм като тях. Това ми беше достатъчно да почна отново да пия "контролирано". Да ходя на сбирки и да пия. Не обелвах думичка, не само защото на употребилите не се дава думата, аз не казвах, че пия. Все пак имах угризения, че не съм трезва. Но малки. Гледах умно и уж бях супер разтърсена от историите на другите. Всъщност всяка разказана история ме караше да затвърждавам убеждението си, че "тези са супер зле, горките", но аз ще поизползвам малко тяхната терапия и ще започна за пия контролирано...Предполагам се досещаш докъде стигнах само след месец и половина...
Тогава разбрах за каква честност говорят, какво означава "да искам да спра наистина" и "наистина да искам да спра". Разбрах, защо нищо няма да стане без първа стъпка, че съм безпомощна пред алкохола и животът ми е станал неуправляем. (Едно лирическо отклонение към Finntroll - това е първа стъпка, а "не посягай към първата чаша" е правило, изключително важно, ала първа стъпка от програмата на Анонимни алкохолици е "Признахме че сме безпомощни пред алкохола и че животът ни е станал неуправляем.")
С дните, месеците и годините трезвост все по-пълно ми се разкрива понятието "безмилостна честност". В началото мислех - какво пък толкова, ами тези среднощни пиянски беседи с часове, в които казвах безмилостно честно какво мисля за отсрещната страна право в очите? Просто ги смазвах с откровението си, как да не съм била честна. И за себе си им казвах, че прекалявам с алкохола, че съм покварена, че съм такава и онакава и да не се занимават с мен и да бягат надалеч.
Ставаше дума за друга честност, за която не подозирах, че съществува. Честността пред самия себе си. Да се научиш да откриваш истинския мотив за всяко свое действие и мисъл, пък и жест ако щеш. Да се научиш да различаваш замаскираното зад гняв и агресия чувство, да го овладееш и да искаш да работиш то да се появява все по-рядко. Да се научиш да поемаш отговорност за думите и постъпките си. Да не казваш "не ми е добре" когато те мързи или да знаеш, че всеки път, когато крещиш е защото не е станало както ти си искал. И още камара подобни неща, за които в началото на пътя няма как да знаеш.
Ти поясни, че въпросът ти е риторичен, но аз почувствах желание да отговоря, защото в началото и аз мислех "че няма да мога така". Какво ти "мислех"! Първо бях убедена, че тая няма да стане, после почнах да си избирам само определени ситуации, в които да проявявам безмилостна честност, после дойде периодът на честност, ама не безмилостна. Имаше и период в който се занимавах само да откривам у другите братя и сестри кога не са безмилостно честни...Искам да кажа, че вървях през различни етапи на обучение на честност според програмата.
И това "не може" изчезна бавно и трудно, но изчезна. Затова е програмата, тя казва прави - едно, прави - две и рано или късно те измъква на светлия път.
Разбира се, че още не съм безмилостно честна, но се опитвам да бъда. Поне в този пост

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите