|
Защо пия?
Отдавна ме мъчи този въпрос. Защо се получи така, че започнах да пия и стигнах до запоите. Защо се страхувам, че пак ще се повтори пиенето?
Нямам точен отговор. Имам смътна представа. Мисля, че монотонното ежедневие ме вкарва в шаблона с пиенето. Това да правя едно и също всеки ден приспива вниманието ми, скучно ми е и перспективата утре да правя пак същото е равнозначна на усещането, че нямам какво да правя. Когато това се съчетае със самота и се появява мисълта за алкохола. Чрез него се вкарвам в някаква паралелна реалност изпълнена с предизвикателства, простотии и т.н., но е нещо по-различно. Нещо като душевно самозадоволяване. Сам и по извратен начин, чрез алкохол вкарвам разнообразие в ежедневието си. Помня как още преди години когато се зададяха почивните дни или празници на мен ми ставаше тъпо. Щях да съм сам. Нямах приятели. Не знам защо нямах и защо сега нямам. Не полагам усилия да имам. И като нямам – открих алкохола. Той ми стана приятел. Приятел, но и предател. Сега непрекъснато си повтарям, че съм алкохолик. Важно е да не го забравям. Физическата страна е ясна – една чаша и няма да има край докато не се приведа в безпомощно състояние. Един ден установих, че само с повтаряне няма да стане. Повтарях си го през целия ден и въпреки това мислих за алкохол. Мислих за него не защото ми се пиеше, а защото ме беше страх да не ми падне пердето и да превключа на автопилот. След сбирката се успокоих. Видях хора. Същите като мен, но усмихнати, весели, имаха какво да правят. Замислих се толкова ли не мога да намеря и аз какво да правя, дори и вечер да съм сам. Алкохолът ли е това „което имам да правя”. Не, не е. Не трябва да се предавам на мисли за бъдещето. Когато мисля само за един ден живея по-лесно. Когато се замисля за месеци напред и настъпва объркването. Започнах съзнателно да променям начина си на живот. Не помня от кога не бях готвил. Напоследък нищо не ми се правеше. Гости пък май въобще не бях канил откакто живея в сегашното си жилище. Започнах да правя и двете. От скоро задаващите се почивни дни не ми носят усещане за самота и липса на ангажименти. Когато отминат аз започвам да мисля за следващите почивни дни. Как и кога да изчистя жилището. Кого да поканя. Какво да сготвя. Какво да правим. Това ангажира вниманието ми и не мисля за алкохол, няма ги страховете от напиването. Как пропих. Не знам. Предадох се първо в главата си и после алкохолът пречеше да променя каквото и да било. Или просто така ми е било приятно или не ми е било приятно, но ... и аз не знам какво е, тук ми е бяло петно, нямам обяснение. Но постига ефекта да не се ангажирам с нищо. Само бутилката беше важна. Като се замисля не ми беше приятно да пия. НЕ харесвах вкуса на алкохола. Но го правех.
Сещам се как веднъж при мен дойдоха едни клиенти и ми възложиха лесна работа. Като я свърша ще ми платят голям хонорар – много пари за нищо работа. За малко да зарежа всичко и да се захвана с тяхната работа. В главата си бързах да получа парите. Седнах пред компютъра и се замислих. Какво ме караше да бързам. Пак някакъв страх, да не остана без пари. Да, но тези пари не ми трябваха в онзи момент, щях да ги харча час след половин година. За какво да бързам и защо да не свърша това, което имам да свърша днес - така си помислих. Оставих документите. Тя намериха място в програмата за следващия ден. Подтиснах импулса за действие. За безмислено действие. Ако бях свършил тяхната работа другите неща щяха да останат на заден план. Щях да свърша и тях, но бързайки и в крайна сметка щях да се прибера вкъщи притеснен. Не искам сам да си вкарвам притеснения в живота. Стигат ми тези, които живота сам ми натрапва.
Мислех и за един случай. Мой познат ме нарани. Мислех не защо и как го е направил, а как аз го приемам. Отначало ми стана гадно. После си казах имало да се случи. Какво да правя аз след това. Ами какво да правя. Усмихнах се. Там където случката засягаше други хора се опитах да обясня за какво става въпрос. Някъде успях, някъде не. Така трябвало да стане. Голяма работа. Що да се тормозя аз за чуждото поведение. Засегнало ме. Хубаво. Що да не видя дали в цялата ситуация няма и нещо, което да ми е от полза. Поразрових по-надълбоко в себе си. Оказа се, че наистина има нещо хубаво. Видях себе си в друга светлина. Такъв какъвто ме приемат околните. Ако ми е харесало – ще запазя този образ, ако не ми е харесало ще променя това, което не съм одобрил в себе си и начина по-който ме приемат околните. Ето, намерих нещо хубаво в лошото. В резултат на случката загубих едни приятели, но пък спечелих други. Явно така е трябвало да стане.
|
Защо пия?
