|
Миналият петък стоя на входа на парка и пия кафе. Сутринта. Пет и четиридесет и пет. Тъмно. Появява се една женица. Жален вид. Наглед нормална. Иска един лев за такси. Мъжът й получил инсулт. Питам я откъде знае. Знае тя. Питам я защо не се обади на Бърза помощ. Не помня вече какво ми отговори. Извадих два лева и й дадох. Тя тръгна да разваля в нон-стопа, но й казах да не ми връща. Замина нанякъде. Според мен не за такси, а за етанол. Може да си го купи като медицински спирт, пластмасово фалшиво вино, осемдесет и седем годишно малцово няманеискам, страст на кристали или в каквото там го забъркат това химично съединение с ефекта, който поражда. Мъжете и жените пият преди всичко заради ефекта породен от алкохола. Дори до известна степен да признават, че това ги уврежда – животът им на алкохолици им изглежда единственият им възможен. Какъв алкохолик? Просто по някой път прекалявам. Как ще живея в тази гадна мизерия наоколо, в това безпаричие, насред човешката подлост? Искам малко да се отпусна. Ефектът.
Логически няма как това с инсулта да е вярно. Представям си я женицата как на разсъмване изпитва страдание сравнимо с агонизиращ близък. Трябва да вкара. Съпругът, който още не е получил мозъчен удар, на свой ред се опитва да я задържи в апартамента и дори й нанася юмручен удар. Някъде в областна на мозъка. Беше бушонирана. Както се казва в нашто село – Беше яла токати. Токата и фуга в реминормажорбемол от Рембранд ван Рейн. Кой е предателят насред Нощната стража. Или предателите. Много съм начетен. В главата ми е калабалък.
Замислих се – какъв е шансът на тази женица някога да получи измъкване ако няма кой да й покаже, че има измъкване. Ако на всички нас от АА вземе да ни текне, че АА е отминал етап в живота ни и тръгнем да изобретяваме нещо или просто да полудяваме ден след ден на сухо и да разправяме, че много ни помогна АА, но сега вече нямаме нужда. Какво ще правят тези с нуждата? Да вземем да назначим трезви алкохолици на граждански договор. Или най-добре да наемем Гражданска отбрана да дежури и да им пуска на запис посланието. Без това Гражданската защита е с нашият знак като им гледам колите. Триъгълник в окръжност. Равностранен.
Във вторник майката и дъщерята на един действащ събрат ме попитаха – Защо след толкова години продължаваш да ходиш в АА? Нали вече нямаш проблеми?
Отговорих им по начинът, по който отговаря на този въпрос един от основателите на АА. И не защото не мога да се сетя нещо друго, а защото и за мен това е единствената приложима истина.
По четири причини.
Първа причина – Защото ми е кеф. Обичам да правя неща, които ми е кеф да правя. Не се намирам в АА и не отделям толкова време и енергия, защото нямам какво друго да правя. Имам доста неща за правене и доста хора, които не са алкохолици, на които им е кеф да бъдат с мен. Стига да съм в добра духовна форма. Което пък няма как да стане ако не я поддържам. Все едно да лежа по цял ден на дивана и да тренирам за Токийският маратон. Същата работа да се зъбя по цял ден на работа, да ме дразни шефа, да треперя от яд по светофарите, да ме гърчи кризата и всичко това да чакам да мине от само себе си и тогава да направя нещо, че да се чувствам добре. А то няма как да се чувствам добре ако не направя нещо, че да се чувствам добре. И в един момент се оказва, че ми доставя огромно удоволствие и зарежда целият ми живот с кеф. Зареден с кеф – работя, общувам, забавлявам се, почивам, плащам сметки.
Втора причина – Защото така се застраховам от евентуално запиване. Неизбежно е, ако не ми е кеф, да си поискам отново да изпитам онзи ефект породен от алкохола. Онова отпускане, лекота, енергия, затопляне, взривът в средата на гърдите, вдъхновението, искрата, почивката, онова – майната му на всичко. Мдааа. Или да живея като мъченик. Много хитро. Свързано с първата причина – не да живея с кеф, ами да живея с голямо пулене и зъбене, защото мога сам и вече знам. Гениално. Мога сам и вече знам. Малко ми се поизпилява емайла, имам запек и киселнии, не мога да обърна внимание на жена ми, сметките ме притискат, животът е без перспектива, на работа е отврат. Обаче, обаче, обаче – аз не пия и съм велик. И идва един момент на заиграване. Майната му ако ще е така. Откакто съм трезв, видях доста хора да се запиват повторно след години и години на непиене. Една, три, пет, петнадасет. Остави ти запиването ами да живея години като Арнолд Шварценегер да се напъвам по двадесет и четири часа да ми изскачат жилите от зор и да се правя на голяма работа. Мерси боку. Предпочитам лежерно да се нося с радост и кеф в този живот. И след като това очевидно и доказано по моят собствен живот и върху моето собствено седалище – какво повече да му разсъждавам. Кефара, брато. Естествено, че не така точно формулирах отговорът към жените, които ме попитаха. Казах им истината – че ако не се придържам към духовната програма и не ходя на сбирки редовно – ще се напия. Независимо колко обаятелна личност съм и какъв невероятен интелект притежавам.
Третата причина. Защото имам да изплащам дълг. Все пак нали твърдя, че не съм неблагодарно копеле. Или поне такъв вид вадя като мятам мъдри цитати и си пъча благородна осанка. Ако някой ми даде пет лева – сън не спя. Ако посред нощ ми се обади човек в беда – скачам от топлата постеля и оставям сънена доскорошна девица. Или падналото от гнездото вранче бягам в Спасителният център да отнеса. И не ща похвална грамота. Съответно мрънкам против невероятните неблагодарници. Обаче, когато тези в АА са жертвали време и усилия да донесат това послание до всеки страдащ алкохолик и до мен – това го забравям. Мога ли да го забравя мили жени. И не само, защото в момента искам да ви очаровам колко съм необикновен. Това си е така. Дължа животът си на АА и затова имам да връщам. Персонално го дължа на човека, който си жертва времето и положи усилия да ми покаже как да се измъкна. Затова съм отговорен, когато някой някъде потърси помощ. Ръката на АА да е винаги там.
Четвъртата причина. Тя е свързана и с последното изречение. Ако всички се оправим. Ако за всички нас стане отминал етап АА. В началото много ми помогнаха. Спасое балшиба. Буе, буе. Вече съм ок. И си заминавам. Всички си заминем. Какво става тогава? Къде ще отидат тези след нас? Кой ще им покаже, че има измъкване? Тази женица, която сутринта търси един лев. Може да е за такси, където да завлече колабиращият съпруг. Може да е за етанол. Ако е за етанол – колко са такива в момента и колко такива вероятно ще потърсят помощ. И къде ще я намерят, щом ние вече няма да имаме нужда от АА? Вече ще сме се оправили и ще сме тръгнали по този свят и по другите етапи. Интересно къде. Вероятно за това ще се погрижи правителството. Или определени хора ще бъдат натоварени да казват на алкохолиците, че по-добре да не се пие. Прекомерната употреба води до пристрастяване. Или уврежда здравето. Добре, че ми каза, че не се бях сетил да спра. Ама като не мога и не знам какво точно ми има. И като нямам силна воля. И като не съм изчел мъдростта на вековете и даото на чесъна и психотерапията на Кандински. И всичко в тиквата ми е една каша? Уж интелигентно момче, но защо пие така? Що не вземе да спре? Що не пиеш по малко бе? Ами винаги ми е малко. Аз пия малко, защото винаги ми е малко. И съм много интелигентен. Нямам проблеми нито с алкохола, нито с нищо. Какви точно проблеми?
Защо като почна и не мога да спра?
Защо винаги почвам, когато съм спрял? И съм обещал, заклел, ревал?
Защо – дори и спрял – този живот ми се струва истинско мъчение?
На тези въпроси можа да ми отговори единствено трезв алкохолик, който е възстановен чрез Програмата на АА. Иначе книгите от сорта на Изкуството да стана щастлив или да се науча да си бъркам с палците на краката в ушите. И двете изкуства за три дена. Или как да кажа какво е дзен, когато съм налапал букова цепеница. Тези книги мога сам да ги прочета и да науча като папагал всичките лафове на Ларошфуко. Да ги пея като плоча. Явно обаче съм по-тъп от всички останали интелигентни алкохолици, защото на мене не ми помогнаха по-добрите житейски философии и извисените източни, западни, южни и северни морални кодекси.
Пожелавам на всички още 24-трезви часа.
|
етапи
