Rimon, дали ще признаеш че си пил или не, това няма особено значение. Нали вече се е случило. С теб, не с някого отстрани. Като си признаеш, най-много да се почувстваш не толкова сам и да видиш че има и други като теб. Сигурно вече знаеш, че алкохолизмът е заболяване, а никой не е виновен за това че е болен, не сме си избирали болестите. Но всеки от нас е отговорен за възстановяването си, нали след като си видял проблема, искаш да го отстраниш или поне така правят нормалните хора. Лошото е, че ние не сме точно "нормални" хора, и виждайки проблема, дори съвсем ясно, дори с много примери били те лични или на околните, понякога отричането на това, че имаме проблем е толкова силно, че продължаваме да пием до смъртта си. И то не смъртта е толкова страшна в случая, струва ми се, а пътят до нея. Докато умре в непрекъснати запои, алкохоликът е тъжна гледка. И опасна - и за себе си и за околните.
Какво е това, което ни кара да го правим, това невероятно безумие в главите ни, което ни тласка към такъв незаслужаващ да се живее живот и какъв е изходът от него, го разбрах с течение на годините от Програмата на АА, от приятелите си там, от спонсорите ми. Получих шанс за живот, за пълноценен и щастлив живот, за възстнановяване на всичко онова, което алкохолът беше разрушил, откраднал, прогонил. Вместо да умирам с години в някоя болница, лудница или канавка, мога да живея, да живея истински и да благодаря всеки ден за Даровете на трезвостта.
Щом аз можах, всеки ще може. Само не се отказвай при първите трудности. Да, животът боли без упойка, но и радва повече. Ще видиш.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите