|
Доста време се опитвах да контролирам всичко в живота си, понякога съвсем съзнателно, друг път неусетно.
Дойде и деня, в който осъзнах, че животът ми е станал неуправляем.
Веднъж по стар навик си бях направил план за деня. Основното в него беше да направя нещо добро за друг човек. Тогава съзнателно се опитвах всеки ден да правя по нещо добро за друг човек . Отидох в офиса. Неусетно програмата ми се "обогати" с нова задача – да променя телефонните номера, с които имам базплатни минути. Мислех, че няма да ми отнеме повече от 5 минути, но ми отне повече от 1 час. Виждах, че не става, а времето лети, но не се отказвах, исках да свърша и това. Като свърших с тази задача се амбицирах и наваксах по плана. Бях отделил 1 час на обяд, за да свърша доброто. За съжаление не успях да го свърша изцяло. Намеси се човек, който частично го провали. Неговото поведение не ме интересува сега. Ядосах се на това преднамерено лошо поведение, което провали идеята ми. Освен провали начинанието ми, лошата постъпка ми отне още един час. Върнах се не в 13. 00, а в 14.00 в офиса. Бях изгладнял и ядосан. Нищо не ми се правеше. Седнах пред компютъра, но работата не вървеше. Реших да се прибера, като по пътя купя едно две неща от магазина. Непрекъснато мислех как не успях да свърша доброто и оценявах постъпката на човека, който ми попречи. Ставах все по-ядосан и по-гладен. Вървейки към магазина си повтарях да не забравя да си купя цигари. От тук насетне планът се обърка и нещата излязоха извън всякакъв контрол. Влязох в магазина за две неща, а се прибрах с четири пълни торби. Разбира се бях купил и цигари. Това с цигарите и напомнянето да не ги забравя ми напомни запоите, когато ходех за алкохол и гледах да не забравя за цигарите. Когато разтоварих торбите установих две неща. Първо не бях купил най-важното, което исках да купя и второ – вкъщи имах цигари. Ядосах се. Не ми се правеше нищо. Легнах да поспя. Събудих се след 40 мин. По-скоро стреснах се и като отворих очите си имах чувството, че не знам къде съм. Така се усещах кагото се пробуждах след запой. Така се и усещах и в онзи момент. Сърцето ми биеше, в главата ми витаеха песимистични мисли, беше ме страх от нещо, но не знаех от какво точно. Уплаших се – предстоеше вечерта, а аз се усещах самотен и тъжен. Станах и запалих цигара. Стана още по-зле. Започнах да прекроявам сутрешния план за вечерта. Поне пет пъти си смених мнението какво ще правя, но обединяващото различните „идеи” за вечерта беше да НЕ отида на сбирка. Сетих се как преди време една позната ми каза да се пазя от състоянието HALT, а аз не само, че не се опазих, а скочих с двата крака в неговото блато. Опитах се съзнателно да изляза от това състояние – да не мисля, после да мисля позитивно, но нищо не се получаваше, ставаше все по-зле. Започвах да изпитвам страх, че ще превключа на "автопилот" и ще се озова в магазина, за да си купя алкохол и ще започне поредния запой. Седнах пред компютъра и започнах да пиша. Унесох се и вече не мислех за днешните неволи. Когато свърших беше 17.40. Усмихнах се. Имаше време и за спорт. Направих една интензивна тренировка и видях, че може и да ида и на сбирка (ако го поискам). Отидох. Дори бях там 10 мин. по-рано. Почуствах се добре, спокоен, сред приятели. Лошото ми настроение, несигурността, страха, мисълта за алкохол - всичко изчезна за миг. Прибирайки се си мислих какво се беше случило. Бях се опитал да контрорам живота, а се оказа, че осъзнах неуправляемостта му. Къде сбърках. Първо – опитвах се да контролирам събитията, като оставях чувствата ми да бушуват на воля. Не обърнах внимание, че е станало така, че „лошите” чувства са излезли на преден план и те контролипрат мен и ме правят неспособен да приема развитието на събитията в насока, каквато не ми харесва. Второ – оставих се да бъда гладен, ядосан, самотен и тъжен. Къде е изхода. Не знам, но забелязвам поне две истини. Първо – това, какво ще ми се случи през деня не зависи от мен. Нещата се случват. Второ – когато се случат нещата зависи от мен как ще ме засегнат. Ако се напъвам да контролирам самите неща и оставя чувствата си да бушуват претърпявам пълен провал и става от лошо по-лошо. Но. Ако контролирам чувствата и съм позитивен мога и посрещам нещата по съвсем различен начин. Колкото и да са лоши, ако не съм егоцентричен, ядосан, заядлив и т.н. те не ме разстройват, понасям ги и се справям без драма. Стигнах до извода, че ако направлявам мисленето и чувствата си в правилна посока и възприемам събитията такива каквито са нещата не са страшни.
Дано успея да овладея чувствата си и да не се поддавам на негативните от тях.
Дано успея и да виждам коя е „правилната посока”.
|
Контрол
