|
|
| Тема |
 притеснявах се за днешния ден |
|
| Автор |
Rimon (непознат
) |
|
| Публикувано | 14.05.12 23:19 |
|
|
|
Притеснявах се за днешния ден. От миналата седмица непрекъснато отлагах разни задачи. Днес беше последния срок да ги свърша. Като капак в събота научих, че програмата ми за днес се сгъстява още повече и трябваше да си тръгна по-рано от работа. Почивните дни все мислех как ще се справя, все кроях планове, кое да започна първо, колко още работа ще ми излезе, все неща познати от близкото минало. Не можах да си изградя някакъв план и оставих да дойде днешния ден. Сутринта се събудих много бодър, но мисълта за предстоящата работа ме накара да запаля цигара рано сутринта, зави ми се свят, усетих се безсилен. Бързо отпадна сутрешната тренировка. Ами сега, остана ми около 1 час свободно време. Какво да го правя. Втора цигара. Викам си – поне нещо полезно да свърша за групата. Започнах да преписвам една брошура на АА, която обещах да набера и после да разпространяваме. Пиша си аз и се усещам, че за нищо не мисля, няма го напрежението. Стигнах да пасажа с обещанията „само за днес”. И си пиша – само днес няма да се напъвам да свърша всичката работа, дори и да мога да я свърша мисълта за нея и за това, че следващите дни ще се опитвам да свърша всичката работа ще ме гнети. Ха. Ми то това точно за мен и точно за днес писано. Усмихнах се. Изкъпах се, тръгнах за работа. Беше ми притеснено как ще постъпя. Отдавна се отказах да се опитвам да се контролирам. Доказал съм си, че в най-решаващите моменти не мога да си имам доверие. Влизам в стаята. Навън дъжд и студ, вътре приятно топла. Седнах на бюрото. Време беше да се работи. Сетих се за обещанието. Спокойно си извадих закуската, която не намерих време да изям по пътя до автобуса и закусих. Разменихме няколко шеги с колегите и някак от самосебе си се захванах за работа. Работех само по една задача. Работата спореше. Донесоха ми още работа. Спокойно обясних, че днес може и да не успея да я свърша. Никой не ми се разсърди, не ме обвини. Ха, какъв кеф. Да не би някой да беше пуснал слух, че съм се притеснявал за днес. И така. Последва обяд в ресторанта, спокойно започнах и другата задача. Не успях да я свърша изцяло, но когато си тръгнах имах усещането за добре свършена работа. А преди свършвах доста повече работа, но беше хаос, тръгвах си, главата ме болеше и имах усещането, че нищо не съм свършил.
Колко било хубаво да живееш само за днес, да не пиеш само за днес, само за днес да бъдеш добър и да мислиш за другите.
Искам някой с вълшебна пръчка да ме върне в началото на днешния ден.
Говоря глупости – идва утре и ще е прекрасно да го изживея „само за днес” .
| |
| |
| 
|
|
