Здравей Петрус.Знаеш ли,докато посещавах редовно групите на АА тук в града в който съм,със времето след като преодолях шока от разкритието за самиоя себе си ,че живота ми е станал неуправляем,стигнах с времето до такъв извод и аз.
Добре.Може би в началото съм си мислил ,че те са тежки хронични случаи,че като че ли мястото ми не е там,като че ли моят случай е с мед да го намажеш...защото наистина чух ужасни съдби и потресаващи неща.
Не казвам че нямам проблем.Напротив.
Но с течение на времето забелязвах все по остро зависимостта им от АА срещите на повечето.
По принцип съм човек който се е опитвал винаги сам да стига до истините,да не се осланя на чужда преценка.
Затова и никога не съм обичал религиите,политиката и демагогиите.
Както и сектите.
Разбрах че те си имат тяхната си обща философия(най-вече всеки по свой начин)да се събират треперейки за да не се напият.
Хубаво за 24 часовата програма.
Пробвах.
Но колкото повече се затормозяваш с това да устискаш и до утре,и до следващото денонощие да не пиеш,толкова по-скоро се дъниш.
Едва ли има някой който може да ми обясни защо след като програмата на АА работи с такъв голям КПД ,има толкова много чести връщания към алкохола в кратки срокове.
Идваха хора които буквално ставаха от масата,и смърдяха на алкохол на сбирките.
Какъв е смисъла според мен да се вкопч1иш в нещо,след като само след седмици ще си на изходна точка отново.
Не е ли ДЪЛГОСРОЧНОТО НЕПИЕНЕ разковничето на проблема?
Незнам аз с простия си мозък достигнах до най-важното
1та стъпка,НЕ ПОСЯГАЙ КЪМ 1ТА ЧАША!!!
И според мен ритуалите по четенето на 12те стъпки,на дискусиите върху това или онова,дневните преживелици,кой какви поздрави пращал на групата са си една чиста сухарщина и според мен ненужно структуриране,защото ако не си разбрал най-важното,че никога няма да пиеш контролирано,че си грешка на природата и че си болен и никога няма да бъдеш нормален пияч който да може да спре след третото...си мисля че ако си пропуснал най-важната стъпка да не докосваш ПЪРВАТА ЧАША...то всичко останало си е просто излишно.
Незнам може би тогава е действало за бремето на създаването на АА ,но цивилизацията търпи прогрес,както и интелекта.
Незнам може би съм единичен уникален случай ,понеже година иполовина спазвам тази проста първа стъпка-Е ДОКОСВАЙ ПЪРВАТА ЧАША!
И според мен сам успявам да се справя чудесно да бъда сух алкохолик,макар че има редица последствия.
Вече разочарованията и стреса не ме карат да се напия веднага за да потуша болката.
АА ми помогнаха,но ГОЛЯМАТА РАБОТА СИ Я СВЪШИХ ЕДИНСТВЕННО АЗ!
А на срещите да си призная прекалено много бях започнал да съпреживявам,да се депресирам,да ми идва в повече.
Защото съм човек който поема чуждата болка,и тя го натоварва.
Прекалено чуствителен съм.
За някой закоравели АА членове и фенове,ще съм непростим НАГЛЕЦ който ги предизвиква и очаквам със следващия пост да ме анатемосат.
А не е ли това което пише в ГОЛЯМАТА КНИГА.
Да признаеш своите грешки,но да не съдиш и другите.
Защото ако АА е основана на висшата духовност,то трябва членовете и да са се сбогували с егото и да са толерантни и отворени към различните мнения.
Не съм против АА,напротив мисля че всеки има изконното право да членува и да се бори с болестта и проблема както реши и прецени.
Но си и мисля че биха могли да бъдат по-толерантни и разбиращи различните мнения,дори и да са в разрез с това което пише в книгите на АА.
Аз поне лошо от тях не съм видял,но прецених че трябва да открия своята собственна сила,да не чакам някой да ми казва кое е правилно или грешно и по свой собствен път да вървя със свои собственни методи.
Защото да си признаем във всяка една перфектна доктрина,има и много истина и много заблуда.
А не е ли най-добре човек винаги да си е с глава на раменете си,да открие най-доброто и работещото от всичко,да махне плявата от житото и да търси средния път.
Като в Будизма,понеже наистина истината за нещата е винаги някъде по средата.
Но ако повтарящ едни и същи грешки,може и цял живот да си се борил и следвал програми в АА,може всеки ден по два часа да си бъбрил и дискутирал в АА кое как би трябвало да е,но в крайна сметка може и да си умрещ като пиещ алкохолик.
Повечето свършват така,особенно след цял живот на суша.
Не искам да казвам голяма дума,по-добре голям залък да лапна,но си мисля че не узрееш ли качественно сам за материала какво никога не може да си и да бъдеш,всичките сбирки,членски вносове и прочие остават неефективни и малко смехотворни.
Аз нямам нужда да се крия зад аннонимността на АА,всичките ми приятели и познати знаят за АА и за проблема ми.
Не ме е срам да стана и да го изкрещя ако трябва,но да им кажа и че от години сам с единственно моя помощ съм успял.
Човек трябва сам да си помогне,за да му помогне и господ.
А лично мен ако питате има нужда от доста промени в АА теорията.
Доста от нещата скрибуцат.
За някой може това да е абсолютната истина,правда,истина и само истината,но за мен личната свобода да реша по кой начин да не пия си е мое рожденно и изконно право.
Мразя демагогиите и доктрините.
Кажете вие сега не съм ли прав за една част от нещата,защото след половин година в АА взех все повече да усещам че личното мнение няма особенно значение.
Важното е да се сливаш с тълпата.
Бях достатъчно благороден да не навлизам в дискусии и спорове с някой от членовете на АА,но си се оттеглих изведнъж накрая с моите си убеждения и виждания как трябва да не пия и как да стане.
Понеже на няколко пъти мои мнения и виждания бяха възприети със странни погледи,пък и ме гледаха като треснати.
Все едно по време на инквизицията да кажеш че има и други светове,и земята не плоска и не всичко се върти около нея.
Аз лично не умирам от отдавна за групови терапии.
Човек сам може да си е група сам в себе си.
Споделянето и празмото говорене без действие в АА в началото не ми помогнаха изобщо.
Когато спрях да бърборя и споделям,когато се захванах сам със себе си с не една нощ в четене ,мислене,плач и узряване на това как да променя нещата,когато сам се пречупих и направих и невъзможното на пръв поглед,тогава осъзнах че за всичко силата е единственно и само вътре във всеки от нас.
Няма как 30 човека членове от АА колкото и да ти помагат с думи,няма как те да спрат да пият вместо теб,ако сам не се справиш с проблема.
А най-немога да ги разбера тия които ходят да ги тъпчат с хапове против алкохолизъм.
Че това си равносилно на самоубийство.
Оста интоксикация и промяна на всичко което е било нормално в главата.
То всъщност не сме нормални,никоя зависимост не е нормална,и е все по-трудно да откриеш нормални и стойностни неща в това ново хилядолетие.
Истината е че на повечето алкохолици никога не им стиска истински да кажат не на алкохола.
Аз направих най-важното,осъзнах че никога не искам и не бих позволил алкохол да влезне в устата ми,както и цигари,за в бъдеще.
И че непиенето ми ме прави все по-силен с всеки изминал ден.
И по-мъдър.
Дори и да е тежко на моменти,но не мога да кажа че за година и половина съм изпитвал неистов глад за една бира или чаша водка да речем.
Напротив сега ми е адски противно да мириша и цигари и алкохол.
Особенно пияни по рейсове и в непосредственна близост до мен.
Веднъж даже повърнах между една седалка в рейса,след като един отпред ми смърдеше страхотно на алкохол и някакви гадни пурети посред бял ден.
Направо ми прилоша от ароматите.
Та всичко идва с времето и отвикването.
Не ми течат лигите отдавна за алкохол и цигари.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите