Не мога да живея с човек, който ме лъже, че иска да промени живота си... и така от една година. Нямам нужда от теб, ако не си сигурен мъж, който държи на думата си и се грижи за здравето си (от там насетне - и да работи добре, а след като това правя и аз, значи пари има)... Считаш се за интересен с проблемите си... по дяволите всички, които считат хората с постоянни проблеми за интересни... еднообразни сте, като ви науча репертоара, даже ставате предвидими и скучни... Не си ми интересен! Не и с тая въртяна до втръсване плоча. Стига! Нямам нужда от думите и обещанията ти, нямам нужда от прегръдки вечер, ако не мога да съм спокойна за новия ден. Нямам нужда от маркови парцалки или да ми бъдеш кошче за душевни отпадъци и да ми решаваш драмите като на предишните си кучки... Поврага! Бих ги обесила на шибаните им черва.И теб също, че си се оставил да те съсипят. По дяволите и всички техни черти, които пренасяш върху мен! Безбройните ми изисквания - не, две основни са - да не пиеш заради шибаните си чернодробни ензими и да си държиш на думата... ако някой някога те е учил да поемаш отговорност за собствените си действия.
Отново водка, скрита на най-безумно тайното място (преди няколко часа полетя от 4ти етаж и се разби на пустия тотоар), цяла седмица криене вкъщи да работиш и да пиеш (за второто намерение винаги разбирам последващо), разбито доверие и ровене по шкафовете за бира вчера, срам ме е от себе си, но е имало защо... Професионалните оправдания, че бирата не е нищо (с хапчета?!), професионалното извъртане на думите и тълкувания както ти изнасят... По дяволите! Сигурно и аз греша, ама мразя да ме правят на тъпа... Търсиш разбиране... Не знам какво не разбирам... Не можеш да се справиш сам... Не искаш да се оставиш в ръцете на специалисти или терапевтични групи. Никой не може да го направи вместо теб и не трябва. Тогава какво? Не искам деца от такъв човек, не искам да го гледам как се съсипва, не искам те да останат сираци след време. Не ме разбра... Съжалявам... Сакът ми е готов, изнасянето ще стане на няколко пъти като нанасянето. После сбогом! През двете години, в които те познавах отдалеч, те харесвах и съм мечтаела за теб. Сега съм с една мечта по-малко... Сбогом!

<P ID="edit"><FONT class="small"><EM>Редактирано от shewerewolf на 30.04.12 00:31.</EM></FONT></P>

Редактирано от shewerewolf на 30.04.12 00:37.