На бодлива крава,Бог рога не дава... / Взаимопомощ / Алкохолно зависими

Здравей,финтрол.

Винаги съм искал да имам пари-много пари и постоянно завиждах на хората,които имат наистина доста пари.Също така смятах,че хората,които ходят по пазари и продават разни неща са някакви скапаняци или малоумници,докато аз в същото това време просто само си говорех,мрънках,казвах си те колко са тъпи да се занимават с простотии,а за тия дето имаха вече милиони-че са късметлии,а аз просто съм тотално прецакан от Бог.Имам едни съседи,които продаваха култивирани печурки свое производство на една масичка в края на пазара,а по-късно станаха собственици на хлебозавод;едни други продаваха на пазара в Димитровград какво ли не,а сега от години си имат свое фотографско студио и явно и двете семейства са доста добре като цяло.Не искам да им се ровя в живота-просто споделям какво съм си мислел,как това желание да имам много и много нарастваше с годините,как си оставаше само едно просто желание без никакъв шанс за реализация и как моето пиене ставаше все по-зле и по-зле,докато стана така,че жена ми просто си събра нещата и изчезна от дома,вземайки децата със себе си.Нищо ново и непознато като сценарий от филмите за алкохолизма,като дори сега все повече осъзнавам,че това е било най-доброто за жена ми,за децата ни и също така и за мен самия.След развода пиех вече на умиране,защото просто нямаше вече за какво да живея-пиех,спирах за кратко и после продължавах да се опитвам да живея в този НАПЪЛНО НЕСПРАВЕДЛИВ,НЕЧЕСТЕН И ЕГОИСТИЧЕН СВЯТ,като разбира се по никакъв начин дори и за миг не можех да допусна,че причината за това мое постоянно нещастие е в самия мен,а не в каквото и да е,или в когото и да е извън мене.
Доста години на пиене и не пиене,и на всякакви опити да спра да пия и да живея без дрога и алкохол ми бяха необходими за да стигна до ИЗХОДА,който имах невероятния ШАНС да открия в Анонимни Алкохолици.Там имах възможност да видя,че не съм като другите нормално пиещи хора,и че никога няма да мога да пия като другите,но най-вече осъзнах,че проблема не ми е в алкохола,а съм болен от една душевна,умствена и физическа болест наречена алкохолизъм.Оказа се,че самото ми спиране на пиенето е наистина важно,но съдейки от своя опит с безбройните спирания и почвания на наливането ми с алкохол,едва на четвъртата си трезва година без алкохол в АА осъзнах защо наистина нямам проблем с алкохола-колкото и парадоксално да ми изглеждаше като факт.Като се върна назад през годините съвсем ясно виждам,че като пиех наистина си създавах доста проблеми,но истинския проблем наставаше точно след като отрезнеех от поредното си напиване и едва сега(отново в Анонимни Алкохолици) видях защо е така.Когато първоначално започнах да пия,аз исках да съм смел,приказлив,част от компанията и изобщо -да съм част от Живота,и въпреки,че винаги се напивах, аз просто не можех да живея без своето "лекарство",което накрая щеше да ми вземе и самия живот.В последните ми пиянски години когато не пиех,и което бе доста рядко,аз бях изпълнен със всякакви страхове,неприязън,омраза към всеки и всичко,не знаех защо е така и след поредното спиране на алкохола последвано от доста яки напъни да остана трезвен и обикновено с помощта на психо-хапове,отново се запивах.Оказа се,че тази душевна и умствена болест си е работела в мен,без значение дали пиех или не,като го осъзнах едва около Нова Година-че каквото и да се случва с мен,или около мен,което ме кара да се дразня,да се страхувам,да недоволствам, истинската причина за това е точно вътре в мен.И дори и да променя целия свят,дори всички и всичко да е така,както "на мен ми се иска",аз отново няма да бъда спокоен,защото Алкохолизма е в мен,а проблемите-извън мен и освен това "това,което ми се иска се оказваше,че то никога не е това,което на мене ми се иска"...