Волята ми е да направя нещо определено. Аз съм права. Аз съм на 100% убедена, че това е правилното. Появява се малко страх, дали ще успея. Тогава на помощ идва споделянето. Първо в АА на спонсора, после говоря открито с някой в работата ми. Споделям си идеята. Много ми пречи нечестността, която се появява когато искам да представя някоя идея, аз я представям субективно, така я представям, че аз даже се лъжа и не го виждам. не виждам, че егоцентризма ме е хванал за носа и ме върти и дъпра накъдето си поискам. Но хората виждат. Аз съм заблудена, като си мисля че не виждат, както като пиех, смята че никой не забелязва, че се държа, докато не се изпусна някоя вечер. Но това е моя образ, много изкривен. Та моята идея, доколкото мога я представям и съм убедена, даже може и да послъгвам какво мога. Но тогава идват сигналите на тялото. Започвам да съм превъзбудена или да не се чувствам добре. Нещо моята воля е само моя. И определено тялото ми казва свива ме стомаха при мисълта за осъществяването и, даже се опиянявам от това, как ще я постигна. Замазвам така, че да се излъжа и аз. И тогава се вслушвам в чуждото мнение. Да ще я видя и аз. Тая идея. Не съм сама. Но идеята изисква време, много хора трябва да са съгласни. Опа, аз тука хората съвсем съм ги забравила, аз си мисля, че само от мен зависи. И само аз мога да я направя идеята, а то имало няккави други хора, които трябвало да будат съгласни. Ама тя идеята ми е толкова добра и толкова балансирана за всеки да е добре, че не може да има ддуги хора, които да не са съгласни. Заблуда, заблуда, голяма заблуда. Та тия хора аз не ги смятам, че няма да са съгласни, всеки трябва да е съгласен и да подскочи до небето и обратно като я чуе тая идея. И във фактора време съм сбъркала. Идеята няма да е осъществима в такъв период от време в което на мен ми трябва. Няма да ми донесе веднага приход. А време ли, какво време, аз мога веднага. Така съм била винаги, и съмс е борила срещу вятърни мелници. И моята воля ме е тъпкала. Та сега прех другата идея, която ми беше предложена. Моята я предадох на хората и времето да се реши. Не се наложих, не се цупих. Вървях против себе си и стана добре. Тялото ми се отпусна и се почувствах добре. Малка разлика между последствията от моята воля и другата воля.
|