Здравей, аз съм зависима, това мога да кажа със сигурност, за теб не знам, но може да го разбереш САМА.

Когато започнах да пия всяка вечер, и започна да ми трява все повече и повече алкохол, това ми направи впечатление, и се замислих, дали е нормално това, дали така трябва да бъде, дали е така при другите хора, при другите жени, дали така, опияняват се, за да забравят, за да заспят, дали е така ? !

Когато започнах да пия от сутринта, в събота и неделя само ,тогава отново се замислих, дали това е нормално, дали така пият и другите жени, за да могат да подредят и изчистят домовете си, хм, като че ли не, така си отговорях тогава. Не бях съвсем сигурна, но вътре в мен нещо беше напълно убедено, че това не е нормално, че това е нещо, което е извън нормалното и че съм пресякла линията, коя линия, линията на нормалното социално пиене, което се случва понякога, и се харкатеризира с приемане на леки сладникави питиета от жени, и то само в компания, и то само в събота вечер, уау...

Когато започнах да приемам транквиланти с алкохол, тогава се замислих, това дали е нормално, или не си спомням дали съм се замислила, положението беше толкова зле, че не ми оставаше амплитудно време, свободно време за мислене и за взимане на решение, просто трябваше да направя нещо, за да мога да се успокоя и да мога да продължа да се опитвам да живея по модела, наложен от обществото и приет от моето неосъзнато АЗ, да имам престижна работа, да печеля някакви пари, да имам приличен мъж, да излизам с него и да се показвам, да бъда добра дъщеря, и това всичко, да го поддържам, колосални усилия ми костваше !

Когато една близка фармацевтка ми каза, че чакам за наркотика си в аптеката, подавайки зелена рецепта, за да го закупя, аз се изненадах, даже я погледнах така, обвинително, или не си спомням точно, ама си спомням добре нейните думи и моето изумление, тогава вече е било късно да си задавам въпросът, дали съм ЗАВИСИМА ИЛИ НЕ СЪМ, ВЕЧЕ СЪМ БИЛА СИЛНО ЗАВИСИМА.

Когато не можех да спра да пия, когато пиенето се превърна в необходимост, когато не можех да продължа да живея без да пия, но не можех и да живея с това количество пиене, с тази вкарвана отрова в огранизма си, тогава вече беше много късно да си задавам въпроса, дали съм зависима или не, тогава просто умирах....

Когато пристигнах в Анонимни Алкохолици, не съм си задавала никакви въпроси, защото нямаше вече с какво да си ги задавам, част от моя мозък, според мен, не работеше вече както трябва и нямаше капацитет за такива въпроси, това е много, много, ама много страшно, искам да споделя, идва понякога момент, в който не може да се зададе този въпрос, защото няма сили и няма възможност за такава мисъл, цялото съзнание е насочено към биологичното оцеляване само, и знаеш ли какво означава това, че човек се превръща в нещо като животинче, не знам дали може да си го представиш, дано не си го представиш никога, но нека ти споделя, такъв момент МОЖЕ ДА ДОЙДЕ И ИДВА, ако се злоупотребява с тази отрова, при мен това стана много бързо, за около три години сериозно пиене, за моите сили и капацитет.

Сега, сега въпросът е изяснен, е колкото ми позволява моят мозък сега, аз съм зависима, и цялото ми съществуване е било подчинено на това болно желание, да стана зависима от нещо или някой, няма значение от какво или кого, каквото и да е, само да ми носа така бленуваното спокойствие и така да мога да продължа да живея.

Обаче, от това безнадедно състояние на ума и тялото, ИМА ИЗХОД, И ИМА СПАСЕНИ ХОРА, И ТЕ МОГАТ ДА ПОМОГНАТ НА ВСЕКИ ЗАВИСИМ КАТО МЕН, ТОВА Е НЕВЕРОЯТНАТА НОВИНА, ИМА СПАСЕНИЕ !