Оня ден си купувах витамини. След мене в аптеката се появи един познат събрат. Беше трезв. Изчаках наоколо, макар да предполагах какво ще си купува. Подаде парите. Аптекарят попита: „Два ли?“ Не се питаха какъв асортимент. Етанол. Неслучайно се продава безакцизно по аптеките. Това е лекарството срещу алкохолизма. Продължават да го търсят из световните лаборатории и чат-пат из пресата и нета се появява сензационно заглавие от сорта на: „Откриха гена на алкохолизма!!!???“ „Намериха лек против алкохолизма. На любителят на чашката ще му се гади неудържимо при поемането на повече от 50 грама от огнената вода. Май.“ „Руски учени заловили около Байконур извънземна бактерия, която причинява неудържим сърбеж зад лявото ухо, при прием на твърди напитки. Бакхус победен!“ „Американски професор лекува алкохолизъм и наркомания за два дена и срещу само 30 000 долара. Намаления за редовни клиенти.“ „Кудзу и суджук – на ракията напук.“ „Родопска билка в спиртна тинктура отказва завинаги тежкият пияч“ „Ревия на таблетки отказва упоритите пияници завинаги“ „Предлагаме нескъсваеми въжета, за да се вържете към парното“ „Мъж с радиатор на гърба краде бидон с мастика“.
Лекарството против алкохолизма отдавна е открито. То се нарича алкохол. Проблемът е, че в един момент самото лекарство катализира прогресията на болестния процес. Мога да говоря и много модерно. Вместо мърсол, мога да употребя „назален секрет“. Както преди си мислех, че колкото по-модерни думи зазубря, то това ме имунизира срещу алкохолизъм. Ако изобщо имах някаква бегла представа какво е това алкохолизмът. Знам. Знам. Колко хора съм чувал да казват – отдавна съм признал, че съм алкохолик. Знам, че съм алкохолик. Обаче как може да се признае нещо, за което нямаш никаква представа какво е. Знам. Все едно да зазубря отговора на задачите по математика и да ме приемат в Сорбоната. Няма да ме питат как точно съм стигнал до тези отговори. Просто ги знам. Ще спра да пия. Как не се бях сетил по-рано. Просто не съм поискал, не съм спрял. Изненадка. Болестта алкохолизъм не се интересува, че болният е спрял да пие. Това не е достатъчно за възстановяване. Ако беше така, то дизинтерията щеше да се лекува чрез бетониране на сфинктера. Няма дефекация – няма проблеми.
Малко се отклоних от случката. Събратът си купи две спиртчета. Навънка го извиках и го попитах дали ме помни кой съм. Наш общ познат, който е възстановен алкохолик, по-подробно е говорил с него. Човекът се сети кой съм и първите думи бяха - „АААААААА, аз не съм като вас. Не пия като вас.“ Да бе. Обаче ние не пием. Намерили сме начин да не пием. Той - „Аз ако си намеря работа, няма да пия.“ Мойто аз се сещам, че майка му беше казала как от почти 20 години не работи. Вероятно това няма нищо общо с пиенето. Както и да е. Тази сутрин отивам в парка както обикновено и го срещам точно в седем да надзърта в кошовете. Измърмори ми някакво оправдание, макар изобщо и да не го питах да не би да си е изхвърлил по погрешка чековата книжка в кофата за боклук, че сега да си я издирва.
Мисля си – абе той дали се е родил по този начин? Дали се е родил в точката, в която да ходи да си купува етанол от аптеката и да проверява какво има по контейнерите? Да не би пък да е почнал да пие по малко? Защо и в момента твърди, че не пие като нас, че не бил като нас, че нямало нужда да идва при нас и да прави каквото правим, защото няма проблеми с алкохола? Какво ще значи да има проблеми с алкохола? Всъщност много е правилно това, че нямам проблеми с алкохола. Нямам никакви проблеми с алкохола. Болен съм от алкохолизъм. Все едно някой болен от малария да твърди, че има проблеми с тена. Не можел да се изпече както трябва, а от две седмици е по плажа. Ами яж моркови, мажи се с кокосово масло и се завържи за някое чеверме между 12 и 16 часа пред пети пост. Спасителят да те върти равномерно. Ще ти се оправи тена и няма да имаш повече проблеми с нездравословния си външен вид.
Преди няколко дни пък срещам друг един събрат, с който говорих за първи път преди около пет години. През тези пет години се възстановявах и доста хора видях да се възстановяват. Той не беше като нас. Преди няколко месеца го срещнах. Просеше. А последната ни среща разправя, преди да го питам: „Пия по малко. Вече пия по малко.“ Отговарям му, че от това по-хубаво няма. Някой да се научи да пие като джентълмен. Досега науката не е успявала, но той е първият случай. Тениската му беше кирлива около врата. Зъбите – заминали. Мизерна история. Обаче успял да се научи да пие по малко. По негови уверения. Без никой да го пита.
Благодарен съм за желанието да положа необходимите усилия, които ме задържаха трезв ден след ден и направиха възможно да бъде променен живота ми. Анонимни алкохолици е нещо уникално и Програмата за възстановяване също. Искрено съветвам всеки един непредубеден човек сам да си даде шанса и да си направи един експеримент за няколко месеца. Да опита. После сам да прецени, когато има база за сравнение. Естествено, че предложението ми не е отправено към паранормалните индивиди, които знаят нещата, без дори да са ги видяли, камо ли да са ги опитали как работят. Имам имейл на профила. С радост и кеф ще отговора на всеки, който ми пише.

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите