|
Просто трябваше да го споделя някъде с хората като мен!
Тъй като не съм ходил на сбирка от две седмици.
Аз копнеех за свобода. Първо, за свободата да пия, а по-късно - за свобода от употребата на алкохол. Програмата на АА за възстановяване се основава на базата на свободен избор. И то без мандати, закони или заповеди. Духовно AA програмата, е изложена в дванадесетте стъпки, и предлага безпрецедентна свобода за мен - просто предложение. Мога да го приема или отхвърля. Спонсорството се предлага а не се налага,аз идвавам и си отивам, когато аз желая. Всички тези и други свободи ми позволяват да възстановя чувството на собственото си достойнство,което алкохолизмът ми съсипа.
Страхотно звучи нали?
Здравейте аз съм .......... и съм алкохолик!!!!!!!!!!!!!!!
Мислех си ,че съм свършил нещо досега но уви, просто илюзия, просто пак едно и също, опитах се да пия само по едно както си говорих с един приятел от АА, и който ми казаваше, че няма да стане така но аз като се имах за голямата работа наистина пробвах и накрая стигнах пак до дъното.
Искам да му се извиня за това, че може да съм го обидил или засегнал.
Просто ако искам истинско спасение трябва да работя по програмата на АА и то стъпка по стъпчица и то не сам а с човек преминал през този ад и възстановявайки се.Друго не знам, какво да кажа или напиша, освен да се извиня на всички, които по някакъв начин съм обидил или засегнал.
И един цитат от Голямата книга който напълно отговаря на моето състояние.
"О какво да кажем за истинския алкохолик? Той може да започне като умерен пияч; може да се превърне или не в постоянен тежък пияч; но в определен момент започва да губи пълен контрол над алкохола, щом веднъж започне да пие.
Ето човека, които ви озадачава, особено с пълната си липса на контрол. Когато пие, той извършва абсурдни, невероятни, трагични неща. Той е истинския д-р Джекил и господин Хаид. Много рядко е умерено опиянен. Винаги повече или по-малко е безумно пиян. Поведението му, когато пие, съвсем не прилича на поведението му в трезво състояние. Той може да бъде един от най-добрите хора на света. Но ако пие един ден, често поведението му става отвратително, дори опасно противообществено. Има способността да се налива в най-неподходящия момент, особено когато трябва да вземе важно решение или да изпълни поето обещание. Най често този човек е разумен и уравновесен във всяко едно отношение, освен по отношение на алкохола, пред които се превръща в невероятно безчестно и егоистично същество. Често е с изключителни способности и умения и безупречно поведение, а пред него стоят перспективи за блестяща кариера. Използва способностите си, а след това разрушава всичко чрез поредица от безмислени запой. Той е човек, който си ляга толкова интоксикиран, че би трябвало да спи поне двадесет и четири часа. Но рано на следващата сутрин налудничаво търси бутилката, която е забутал някъде миналата нощ. Ако може да си го позволи, понякога крие бутилки из цялата къща, за да бъде сигурен, че никoй няма да излее в мивката всичките му запаси. С влошаване на нещата той започва да използва силни успокоителни и алкохол, за да успокои нервите си и да може да работи. След това идва денят, в които просто не успява да се справи и се напива отново. Може би тогава ще отиде при лекар, който му предписва............ или друго седативно средство, за да се успокои. След това става редовен посетител на болниците и санаториумите.
Това в никакъв случай не е изчерпателна картина на истинския алкохолик, защото поведението на всеки от нас е различно. Но това описание го очертава в общи линии.
Защо постъпва по този начин? След като стотици опити са го убедили, че тази първа чаша го води до поредната катастрофа и всички свързани с нея страдания и унижения, защо поглъща тази чаша? Защо не може да остане трезвен? Какво е станало със здравия разум и силата на волята, които той все още проявява по отношение на други неща?
Може би никога няма да бъде отговорено изчерпателно на тези въпроси. Мненията относно това защо алкохоликът не реагира като нормалните хора се различават. Ние не можем да обясним защо след преминеването на определена граница почти нищо не може да се направи за него. Не можем да отговорим на загадката.
Ние знаем, че когато алкохоликът се въздържа от пиене, а той може да се въздържа в продължение на месеци или години, той реагира като другите хора. Също така сме сигурни, че той щом веднъж въведе какъвто и да е алкохол в организма си, нещо се случва както с тялото, така и с психиката му, поради което му е почти невъзможно да спре. Опитът на всеки алкохолик дава обилни потвърждения за това.
Тези наблюдения биха останали теоретични и безцелни, ако нашият приятел не посяга към първата чаша, с което задвижва ужасния кръговрат. Следователно основният проблем на алкохолика се крие по-скоро в неговата психика, отколкото в неговото тяло. Ако го попитате защо е започнал последния си запой, вероятно ще ви представи стотици причини. Понякога тези извинения са до известна степен правдоподобни, но всяко едно гъби смисъла си в светлината на хаоса, създаден от пиенето на алкохолика. Те звучат като философията на човека, страдащ от главоболие, които се удря с чук по главата, за да не усеща болката. Ако посочите на един алкохолик несъстоятелността на този род извинения, той ще ви се присмее или ще се раздразни и ще откаже да говори.
Понякога може да се каже истината. А истината, колкото и да е странно, е че той обикновенно няма никаква представа защо е посегнал към онази първа чаша. Някои пиячи имат извинения, с които се задоволяват за известно време. Но дълбоко в сърцата си те всъщност наистина не знаят защо го правят. Щом веднъж болестта се изяви, те са прокълнати. Страдат от манията, че по някакъв начин някой ден те ще успеят. Но много често подозират, че вече са изгубили.
Малцина си дават сметка, че това е истината. По смутен начин семействата и приятелите им усещат, че тези пиячи не са нормални, но всеки с надежда очаква деня, когато страдащият ще се събуди от летаргията и ще упражни силата на волята си.
Трагичната истина е, че ако човекът е истински алкохолик, този щастлив ден може никого да не дойде. Той е изгубил контрол. В даден момент от пиенето на всеки алкохолик той преминава в състояние, в което и най-силното желание да спре пиенето е без ефект. Това трагично положение е настъпило в практически всички случаи много преди да си дадът сметка за това.
Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля преставя да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша."
Благодаря на всички, които се опитват да ни помагат, следвайки - 12 -тата стъпка или " Постигнали до духовно пробуждане като резултат от тези стъпки, ние се постарахме да предадем тяхното послание на други алкохолици и да прилагаме тези принципи във всичките си дела!
Желая Ви лек и трезвен ден и нека Бог да бъде с Вас, така както всеки го разбира!
|
От един алкохолик!
