Майка ми никога не е пила, но досега не съм чул да има проблеми с предлаган алкохол. При положение, че е член на голяма фамилия, в която алкохолът участва във всяко едно събитие.

Струва ми се, че само алкохолиците го имаме това алиби, че всички пият и голям зор ни е да отказваме. Всъщност в такива случаи очевидно алкохолът ни липсва. Излиза, че непиенето и стоенето сух е подвиг, който всички следят и за който всички трябва да се грижат. И съответно - ще бъдат отговорни ако се напия. Защото аз имах доброто желание да не пия, но навсякъде ме карат да пия и не щат да приемат отказ. Дори и най-близките ми. Друг е въпросът какво търся на места, в които се пие. Ако нямам основателна причина да бъда там. Защото бях на сватби, на кръщенета, на рождени дни, на празници, на които нямаше как да не бъда - никой не се занимаваше с мен, като не се чудех как да покажа, че не пия.
Освен това на никой мой близък не си играя да се обяснявам, че съм алкохолик и какво точно значи. Камо ли на майка ми и на баща ми. Само това им трябва. За тях има значение единствено това, че не пия. Как и защо го правя - си е моя лична работа. Споделям едниствено с хора, за които имам голяма доза увереност, че са алкохолици. Иначе няма голям смисъл да се правя на много велик. В такива случаи съм усещал, че нещо искам да се изкарам голяма работа.
Аз съм алкохолик и не пия. Хахаха. Голяма съм работа. То е много трудна задача. Особено в България. Колко съм специален. Вижте ме. И оттука нататък много внимавайте да не ми размахвате чаши около мене, защото ще бъдете виновни за моето запиване.
Друга една ситуация по този въпрос - ако се остане на непиенето само, болестта си прогресира. Ако непиенето е усилие, ако непиенето зависи от други хора - много е опасно. Това е нелекуван алкохолизъм.
Тук е една от основните заблуди, която дълбоко е забита в предубедените и клиширани наши мозъци - че непиенето решава проблема с алкохолизма.
Да, ама аз съм алкохолик не защото пия, а пия, защото съм алкохолик.
И ако не се заема с възстановяването си от болестта, то ще има да откривам наново чайника.

Има едно много готино цитатче в Голямата книга за алкохоликът, който не пие и си мисли, че си е решил проблема:

„Понякога някой тежък пияч, който в момента не пие, казва:
„Алкохолът въобще не ми липсва. Чувствам се по-добре. Работя по-
добре. Живея по-добре." Като бивши проблемни пиячи ние се усмихвахме
на подобни изявления. Знаем, че нашият приятел е като малко момченце,
което си подсвирква в тъмнината, за да прогони страха. Той сам се
заблуждава. Дълбоко в себе си би дал всичко, за да може да гаврътне
пет-шест чашки, без да трябва да носи последствията. След известно
време отново ще опита старата игра, защото без алкохола се чувства
нещастен. Не може да си представи живота без алкохол. Някой ден няма
да е в състояние да си представи живота както с алкохол, така и без
него. Тогава ще опознае самотата, както много малко хора я познават.
Ще се намери на ръба на пропастта. Ще поиска краят му да дойде."