Здравейте,братя и сестри!Вълнувам се,като пиша сега по тоя прекрасен повод-две години от създаването на група ,,Има изход,,.Дойдох в АА преди 4 години точно тук,където се събираме сега.Не чувствах нищо,не виждах нищо..Идвах и си тръгвах и продължавах шеметно да летя надолу.Алкохолът изсмука и последните ми сили в опитите си да спра в психиатрии,клиники,ходене при родители и т.н. до безкрай.Идвах и си отивах,без да чуя посланието-такава беше реалността тогава в АА-не обвинявам никого за това.Все пак макар и пияна в повечето случаи аз се завръщах и нещо като надежда мъждукаше в мен,но алкохолът отново ме хващаше в лапите си.Да-стигнах най-ужасното дъно.Влачех се по улиците раздърпана,гледаща с невиждащ поглед.Все пак на сбирки отчасти чувах по някоя дума от моя сегашен спонсор,но тогава само си казвах,че аз никога няма да мога да спра.Постепенно обаче аз започнах все повече да виждам и да чувам и посланието започна да достига до мен.Спрях да пия,но обхавната от еуфория аз започнах да ,,уреждам,, живота си-работа,емоционални връзки...Да-може би си въобразих,че вече съм се справила с положението-уви-не бях разбрала нищо за коварната същност на боелстта алкохолизъм.Със преустановяване на пиенето ние поставяме само началото,но живеейки със заблудата,че вече съм се излекувала с мен се случи така,че на сухо аз бях по-луда отвсякога и се питах-какво не правя?Защо след като съм в АА и ходя на сбирки ставам по-зле?Депресията ми беше страшна.Тогава буквално изтичах при сегашния ми спонсор,за който преди това имах много предубеждения и помолих-,,На всичко съм готова!Наистина не мога да живея повече така!,,Не исках вече тая моя глупава гордост!Не исках моите истини,моите претенции...Исках да живея и да се чувствам жива!Не исках само мизерното съществуване и въобразяване,че след като ходя на сбирки всичко ще е наред.Това беше началото на моето възстановяване-истинско с програмата на АА,както е описана в нашата Голяма книга.Началото беше трудно за нас.Дълго време преди аз да се присъединя ,моя спонсор и още една сестра служеха всеотдайно.После спонсора ми остана сам и пристигайки и аз вече бяхме две.Понякога стояхме и си говорехме само двете,но винаги вярвахме,че Бог ще бъде с нас в това дело и наистина!Малко по малко плахо пристигаха и други алкохолици и сега нашата група нараства,но това,което е по-важно е,че сред нас цари дух на истинско приятелство и съпричастност.Искаме и се стараем да предаваме посланието точно така,както са го правили първите.Защото в АА не идваме само за да се пооправим и да уредим живота си,а нашата единствена цел е да предаваме посланието-истинското и живително.Това послание,което ни кара ден по ден да живеем с тая зверска болест в нас -с радост и в помощ на други болни събратя.Бог да ви пази,мои мили събратя!Има смисъл вече нашия живот!Пътят ни не е лесен,но какво по-хубаво има от това да се събудиш сутрин и да кажеш:,,Да,аз съм не само сух,но в мен има вяра,надежда и любов!С програмата на АА и на Бог!Истинската...Живителната...