Наистина незнам,дали си давам сметка,какво точно се случи и се случва и сега с мен.Мисля ,че все още не мога напълно да осъзная какво бях ,какво съм в момента и дали съм достатъчно благодарен за това ,което съм в момента.
Защото преди известно време бях не много приятна картинка.И психически и физически.
Пия алкохол от около 25 години.Сега съм на 45.Започнах като ученик ,по малко,после в казармата -пак не можех да се развихря ,както аз си знам,защото там съм под контрол.Но въобще не се чувствах добре.Не харесвах себе си,не харесвах околните,всичко ме дразнеше,а в редките моменти ,когато имах възможност да се набалбучкам ,се чувствах екстра.Бях -аз. Ставах много велик,всичко можех ,общувах свободно с хората,без притеснения,какво ще си помислят за мен ,как ще ме възприемат,дали ще ме харесат ,или не.Продобивах смелост и в отношенията си с жените.Не помня да съм свалял мадама трезвен,все ми трябваше поне едно за кураж.
След казармата открих ефекта на алкохола в пълната му сила.На воля започнах да си се напивам и видях ,че има начин да избягам от гадната действителност,от враждебността и простащината,от гадната държава и от какво ли не -всичко гадно и всичко против мен.
Повечето ми приятели пиеха и аз пиех.Само ,че повечето от тях после не се сещаха за пиене седмици наред ,а аз започнах да увеличавам количествата и зачестих с напиванията.Сега като се замисля преди 20 години ми стигаха 200 грама,после станаха на 400,преди 2 години вече ми трябваха от 750 грама нагоре.около 700 -1 литър ме устройваха напълно.
По време на почти всяко запиване имаше простотии ,заяждания и какви ли не глупости.Развалих си отношенията с много хора,включително и много добри мои приятели.
В годините няколко пъти ме гониха от работа ,заради пиене.Накрая под въздействието на алкохола започнах да тегля заеми като обезумял и да харча за какво ли не.
Имах дълга връзка с много готина жена,която по незнайни за мен причини беше до мен много дълги години.Накрая и тя не издържа и се спаси от тоя ад-както се изрази преди да ме напусне.
Но моя верен приятел -алкохола си беше при мен-той си ми беше спасението в самотните вечери пред телевизора.
Пиех си сам,самосъжалявах се,проклинах живота и всичко около мен и хич не исках да живея.Будех се към 3-4 сутринта-както съм си пил -директно съм легнал ,а след 2 часа трябваше да тръгвам на работа.Започнах да карам пиян.
Отивах някъде да пия и си казвах -после ще си взема такси.Но после ,като си тръгвах си викам -да ,ама утре трябва да дойда да си взема колата.Я по-добре сега да си я взема и тръгвах пиян.Един много добър приятел съвсем сериозно ме нарече убиец на пътя.Да ,ама замъглената ми тиква не го осъзнаваше това.
В работата нещата не бяха по-различни.Започнаха много сериозно да ме предупреждават ,че всеки момент ще ме изгонят.
И за да забравя за всичките тия неприятности,които сам си ги бях докарал се прибирах и пиех.До безпаметност.Като изтрезнеех нахлуваха пак мислите от тежката действителност и ,за да избягам пак почвах да пия.Омагиосан кръг ,от които измъкване няма.Ад.Започнах да обмислям как да се свитна.Да ,ама и за това се иска кураж.
Усещах как губя контрол над живота си.Не ,че много съм го контролирал ,но нещата станаха много сериозни.Перспективата пред мен беше-или затвор,или лудница,или гробищата.Гробищата са си жива далавера пред първите две.
Картинката ми се допълни съвсем накрая -алкохолна полиневропатия,сериозни проблеми с черния дроб и отделителната система,,хроничен синузит и ред други болести.Въобще -сам успях да си подредя живота екстра-до този момент.
Измъкване няма за мен. Много пъти съм обещавал на бившата ми приятелка ,че спирам да пия.И след няколко часа бях пиян.Да му се не знае -това нещо е по-силно от мен.Като ме зарязваше ми каза-пробвай да спреш не заради мен,или заради някой друг-а заради себе си.Да ,ама как?Не е ясно.
А много пъти са ми казвали-започнеш ли да злоупотребяваш с алкохола-до гроб ще е така.От пиенето измъкване няма.И се обезсърчавах още повече.
Да потърся помощ в болница...срам ме е.Да се изправя очи в очи с доктора и да му кажа -имам проблем с алкохола.А определено имах проблем и то голям.Освен ,че ме е срам ,ще ми искат и пари.А пари няма.Парите са изпити и съм затънал в дългове.
Чудех се какво да правя.Помислих за Анонимни Алкохолици.Бях гледал филми.
Ама и там трябва да си призная за проблема.Какво ще си помислят за мен.Не си давах сметка ,че и те са като мен.Ама като не знам.Срам ме е.Срам не срам ,като сам не мога да се оправя и съм решил да търся някой да ми помогне намерих в нета АА и написах нещо,като Здравейте-ама със голямо неудобство.Отговори ми човек от АА и се заприказвахме.Той се държеше много дружелюбно ,говореше ми само за неговите преживявания като алкохолик и се оказа ,че аз съм същия-баш като него. Да му се не знае-все едно говореше за мен.Обясни ми ,че алкохолизма е заболяване ,като всяко друго заболяване и за това аз нямам вина.Но ми каза ,че много добре съм направил да потърся помощ.Разясни ми ,че тук ,където живея има сбирки на АА и ми препоръча да отида на сбирка.
Оттогава измина една година.През ,която не съм пил никакъв алкохол и дори много рядко съм се сещал за пиене.
Живота май започна да ми се подрежда.Затова все още не мога напълно да осъзная това сън ли е ,или истина.Намерих си работа ,от която не се оплаквам,запознах се с нови хора от АА, с които поддържам ежедневна връзка.Без тях съм загубен.Сам не можах да се справя с алкохолния си проблем.
Видях ,че в АА има хора,които не пият от години.И живеят пълноценно и преодоляват трудностите и проблемите без алкохол.Значи могло.Имало начин.
Оказа се ,че АА е братство ,където грижите и проблемите остават на заден план.Оказа се ,че в АА вече година аз се възстановявам успешно от алкохолизма си и за мен започна нов живот.
Благодаря ви братя и сестри от АА.