|
Здравейте,братя и сестри-алкохолици.
Аз съм алкохолик и съм на 47 години.
Почнах да пия на 14 години,за пръв път спрях да пия за една година когато бях на 20 .На 26 вече тръгнах редовно по психиатри.Междувременно посещавах екстрасенси,йоги,врачки и психолози,като през това "кратко" време на успях да се науча да пия,или поне да спра да пия,въпреки огромното си и искрено желание да го направя.
На 37 години бившата ми съпруга ме заряза,защото явно съм пиел малко повече от нормалното и оттогава живеех в АДА в продължение на около четири години.По това време отидох и на една терапевтична "АА" група,където доста добре ми обясниха,че не трябва да пия "само днес" и така нещата би трябвало да се получат,но явно само с говоренето,четенето и споделянето "колко сме зле или добре",нищо не се получи.
Отидох и на църква,което бе едно от нещата,спомогнало ми за това сега да съм жив,но и там не спрях да пия,а продължих да се самоубивам-бавно,но сигурно,а аз като един прилежен алкохолик това също се постарах да го правя по най-добрия начин,но слава Богу не успях.Когато след падането си на главата от около 4-ри метра върху бетона,отново не умрях-още повече мразех всички и всичко,и най-вече тези,които ме спасиха докато дойде линейката.Месеци преди това падане-когато излязох от поредната(последна за сега) кома с диагноза "Остър панкреатит" ,доста се поуплаших но въпреки това само след две седмици се запих отново.Преди да ме закарат тогава в интензивното, усещах как сърцето ми забавя,как ми ставаше все по-топло(въпреки,че целия бях улят с повърни) и бях истински СПОКОЕН ,защото усещах,че Кошмара най-накрая свършва,но......отново нямах този "Късмет".
Та след това падане на главата си и след като пропуснах,и този Шанс да изчезна от тоя "Тъп и просташки Свят" ,се запих още три пъти,след втория път моята психиатърка ми каза,че явно вече е дотук(това бе смисъла на предаденото от нея) и малко по-късно имах истинския и Невероятен Шанс(Благословение или както и да се нарече) да получа помощ от Анонимни Алкохолици,преди да се хвърля през терасата,преди да нараня майка си в другата стая,или просто да ми изпушат релатата.
Това стана след като излязох от пореднето ми(последно за сега) пребиваване в Отрезвителното където щях да умра като кон без история.Интересното и "случайно " беше,че когато умирайки в килията се молех на Нещо или Някой,в главата ми изплува точно образа на същия този човак от АА,когото бях виждал преди само веднъж.Тогава при тази молба и умирайки сам без никой около себе си,въобще не ми се върза какво,и защото ми се показа,но на следващия ден,а и сега след години в Анонимни Алкохолици,аз виждам ръката на Бог,Провидението,Висшата Сила или каквато и да е Тя,но за себе си аз я наричам Бог.Днес излизайки в гората и говорейки си с една жена,стана дума за Бог,за Вяра и тн. и се сетих как питали веднъж Айнщайн вярва ли,че съществува Бог,на което отговорил утвърдително,а при втория въпрос дали вярва в "случайността",Айнщайн се усмихнал и казал,че Бог не е "играч на зарове".
При това Чудесно,дългогодишно,неповторимо,ежедневно и дълбоко мечтано пътуване с Влакчето на ужасите,бях готов да стана християнин,будист,хиндуист,нацист,анархист или какъвто и да е "..ист",дори и да се обрежа-само и само да спра да пия и да заживея малко по-добре.
Благодарен съм за това,че днес и сега съм жив,трезвен,за Анонимни Алкохолици,за духовната програма АА,на спонсора си по тази програма,на майка си,която преживя всичките ужасии край мене, и на всички пишещи,и четящи тук и сега.
Благодаря ви и Бог да е с вас!
Бъди себе си.
|
"Всеки си има свой,собствен път..." [re: Hoй]
