Да,прав си.Благодаря ти за думите.Бях в АА за един определен период ,в който всичко като че ли се разпадаше около мен,целият свят си отиваше.Моя свят които като че ли нямаше как да поправя.Събрах всички сили кото имах в себе си,зюа да запазя семейството,работата си и статуса.Относно АА знаеш ли изпитвам вина и тъга в себе си на моменти,защото отдавна не съм ходил.Все се каня и все не остава време.Хората там сигурно си мислят че само съм ги използвал като трамплин да потуша болката когато съм бил най-зле,а след това съм ги забравил.Отдавна си мисля че го дължа на себе си,пък и на тях да отида една вечер на сбирките и да им обясня на всички че не съм дошъл защото при мен се е получила промяната,макар и без тяхната ежедневна помощ,колкото и странно и невероятно да им звучи.Но ми липсва наистина АА клуба и срещите.От работата която работя,съм прекалено зает ,стресиран и скапан след работа,все трябва да се пазари,оправя това или онова през седмицата,а съботите и неделите остава чистенето и другите неща в къщи които не са свършени през седмицата и така и все не намирам време за АА.Но наистина ще ида един ден в близките седмици,ще намеря време за да видя как вървят нещата там.Като че ли се плаших донякъде от това,че само се говори за алкохол и за проблеми и съждения,и това като че ли ме натоварваше и депресираше на някаква степен.Вярата и уверенността те ми я дадоха.Сух съм близо две години вече.Спрях и цигарите от 10месеца.Като че ли всичко върви много добре в тези две насоки,без алкохол и без цигари,но бих отишъл донякъде защото ми липсва близостта на хората които ме научиха че не аз и не егото ми са най-важни.Успяха да преобърнат възгледите ми за това,че не бива да обвинявам винаги другите за грешките си и за пиенето си.Както и да спра със самообвиненията и изяждащата ме самокритика.Преди може би 3,4 години точно преди да се пропия зверски,бях в бг,бях на гроба и на баща ми и майка ми,станна спонтанно.Отидох по обяд,сам ,без семейството,сякаш имах нужда да излея всичката си ярост и болка на гроба им.Късмет че нямаше никой в тази жега и пек ,следобяд нямаше жив човек.Минавайки през магазина тогава взех една 3 литрова студена евтина бира и я изпих за около 40мин.Отидох на гроба след това и с часове съм плакал,съжалявал и говорил на надгробната плоча.Като че ли тогава на по-голямата си част му простих на баща ми,и през сълзи им говорийх и на двамата на гроба,дано да са намерили утеха най-после и да са заедно на оня свят,защото на тоя не можах.Говорих им тате и мамо,това успях да направя,повече не можах,за добро или лошо съм в чужбина,лошо за баба ми че е сама,ама семейството което вие нямахте,а аз имам ми е най-важно.Бедни или богати им обещах на гроба и на двамата,че ще се държим заедно каквото и да става.И като че ли почуствах страхотен духовен мир,през живота си такъв рев и плач не бях плакал.Цялата надгробна плоча подгизна от сълзите ми,и съжалението че нещата можеха да са съвсем други ако бяха направили усилията един към друг.Накрая целувах плочата до полуда направо,бях се забравил нацяло.Ако някой ме е гледал сигурно си е казал тоя е откачил от мъка.Простих и на баща ми че ми е предал алкохолния ген,не е била негова грешка.Но като че ли след известно време нещата с пиенето все повече се влошаваха,нищо че си излях негативните емоции на гроба в огромна степен.Трябваха ми окло пет години на ад и мъки да разбера че просто би трябвало да не пришпорвам нещата,че проблема е най-вече психологически и няма невъзможни неща.В интерес на истината цигарите ги спрях много по лесно отколкото очаквах.Очаквах адски мъки и абстиненция,нищо такова нямаше.Но трябваше да спра със заблудата че по цигара две на ден и вече съм непушач.Същото важеше и за алкохола.Просто узрях че не трябва да докосвам и да не мисля изобщо за него.Констатирах напоследък че дори и да ми смърди на ракии,вина,уискита или бира около мен когато се пие,няма никаква реакция,нито ми се припива,нито ми допушва,дразни ме миризмата на никотин.Но знам че към което от двете да посегна,това ще доведе и другото накрая.Затова държа съзнанието си в шах.Не мога да си позволя лукса да пропуша или пропия,защото знам че това ще бъде и края и на семейството ми.А в интерес на истината започнах да гледам на себе си и с по-голяма доза самоуважение.

.....and the grass grows by itself-Basho