|
Винаги се чувствам леко тъп при една особена ситуация, която ми се е случвала доста често в последните пет години. Споделям с някой пресен алкохолик, или пиещ алкохолик, за болестта алкохолизъм и как не съм можел да спра да пия колкото и големи да са били моите потребности или желание да го направя.
Обикновено чувам няколко неща. Първо чувам - Аз не съм като тебе. Аз нямам проблеми с алкохола. Аз имам проблеми с жената, с Държавата, с това, че дъщеря ми е студентка. Знаеш ли колко е скъпо да издържаш студент? Затова пия, защото по този начин помагам на дъщеря си да си плаща семестрите.
Аз не съм като тебе. Аз не пия така. Аз не съм се напивал. Аз само малко си пийвам и мога да контролирам.
Първото нещо, което един алкохолик ми казва, когато му споделям е - АЗ не съм като тебе.
Второто нещо, което ми казва е - Край! Вече спирам!
Или нещо от сорта - Край! Вече ще пия по по малко!
При последните думи се плясвам по челото и казвам - Лелеее, аз как не съм се сетил досега, че просто трябвало да спра да пия?! Как не съм се сетил, че просто трябвало да пия по по малко!?
Но друга закономерност става ясно. Аз не съм се сетил досега, че просто можело да не пия. Не съм се сетил, ама съм трезвен в АА от пет години и четири месеца.
Пък събратя постоянно се сещат, че вече няма да пият и от пет години не могат да отрезнеят.
Аз се чукам по челото, че не съм се сетил по-рано гениалното решение - просто да спра да пия.
Винаги последен загрявам, че просто можело да кажа Край и толкова! Край бе! Спирам.
Хехе.
Все пак ще отбележа, че аз спирах всеки ден в продължение на няколко години. Значи все пак съм се сетил. Всяка сутрин се сещах, че вече ще спирам да пия завинаги и това решение не можеше да изтрае и един ден.
И сега го гледам ванката, който не е като мене и който се е сетил, че трябва да се спира. Нямало друг избор.
СЛЕД НОВА ГОДИНА! Хахаааа! Ама аз след Нова година си казвах - след Ивановден, след Антонов ден, след Трифон зарезан, след Осми март, след Шести май и така нататък. Догодина.
Гледам го иван и за незнам си кой път - хиляден или милионен или стотен се доказва написаното в Голямата книга:
"Смятаме, че много малко хора, на които тази книга ще допадне, могат да не докосват алкохол за цяла година. Някои ще се напият още на другия ден след като са взели това решение, а повечето ще го направят след няколко седмици.
За тези, които не са в състояние да пият умерено, основният въпрос е как изобщо да спрат да пият. Ние приемаме, разбира се, че читателят иска да спре. Дали такъв човек може да се откаже без духовна помощ зависи от степента, до която вече е загубил възможността за избор дали да пие или не. Много от нас си мислеха, че имат силни характери. Имахме огромно желание да спрем за винаги. И все пак открихме, че това е невъзможно. Това е объркващата страна на алкохолизма, такъв, какъвто го познаваме - НЕВЪЗМОЖНОСТТА да оставим алкохола настрана, колкото и големи да са потребността или желанието за това."
|
Объркващата страна на алкохолизма
