|
Не пиша редовно опитвам се да си търся грешките постоянно без да пиша,но не се получава както аз искам.Снощи беше страшна работа как не пих хапче незнам и как изобщо заспахсъбудих се много рано и не можах да заспа.Пак си представях ,че има някой друг във мен чак се шашнах вчера пак ,че сигурно това е шизофрения и се чудя дали да не направя изследвания.Почвам да си представям че има някакъв изрод в мен ,не го халюцинирам да ми дойде ей така както съм във супер настроение просто се сещам ,че това един от най големите ми проблеми пред които съм явно безсилен,и веднага бивам обсебен.
Мисля ,че това идва точно от многобройните ми комплекси просто не мога да се приема такъв какъвто съм,физически и психически,не харесвам характера си,натрупа ми се доста през годините наистина след раздялата със Сиса просто не можех да приема ,че това се случва,нали аз толкова много се обичах защо тя беше престанала да го прави,просто нямаше право нали се чуствам толкова добре с нея как може да ми отнеме това то си е мое,тя е моя.Моят начин да я задържа беше да и дам пълна свобода,това беше слабото и място и аз го използвах.
Но след като се качих на кораба вече започнах да откривам ,че не съм толкова перфектен за колкото си мислех,една жена не можах да задържа ,сринах се психически.След първата депресия в живота ми последваха и обсесивните мисли ,че аз не съм никяакъв мъж щом съм позволил това да се случи ,че съп психопат щом съм пожелал да убия готвача,а и много приличам по външност на такъв симпатичен ,тих.И от там постепенно болестта се разви колкото се противопоставях на тия мои мисли толкова по голяма сила добиваха над мен,опитвах всякакви начини за отклоняване на вниманието не се получи.Но най вече контролирах противопоставях се на всяка негативна мисъл и се ужасявах все повече и повече,че съм безсилен,но не исках да го призная пред себе си.Докато накрая от толкова контрол над мислите си и си помислих,че тези мисли са нещо чуждо щом не мога да ги контролирам.Просто не знаех,още в началото е трябвало да приема всичко,и нямаше да си докарам тоя ужас в който живея в момента,така изградих новият си характер.
Даже докато чета на сбирки си представям(ако се сетя,че не съм в ред),че тоя другия в мен ме прекъсва иска да се изложа ,това е най малката му цел,представям си ,че крещи в главата ми докато чета,и аз започвам да сричам.Не го пожелавам на никой да бъде това което съм аз в момента,дори на най големият си враг.Не човешка работа.
И така като се комплексирах просто откачих и просто трябваше да компенсирам с нещо това беше егоманията,започнах постоянно да се връщам към стари спомени в които съм се представял отлично,някои от тях преувеличих малко за да се чуствам още по добре,ето защо пиещите алкохолици започват разговора с:-Ако знаеш какъв бях едно време.Бях боксьор тежка категория спечелих еди какво си.Да бил си тежък ,но сега приличаш на спица.Човека просто търси одобрението на хората защото дълбоко в себе си знае ,че неговото мнение не е много надежно ,щом не може да се справи с това или онова.Но заради компенсация срещу комплексите се старае да го налага,по всевъзможни начини ако не директно,дори да се съгласява той иска да доминира.(сигурно има изключения от това правило).
След толкова много залитания от комплекси към егоманящина,се заформи моят характер,моятт начин на мислене.И като се освободих от алкохола и хапчетата стана чудо ,ужас.Все едно да отрежеш крилата на някоя птица и да я я караш да лети.С помощта на АА вярвам,че ще имам нови креле един ден,не старите а нови по добри,дали е възможно да се случи с човек като мен ще споделя след време ако съм жив и здрав и трезвен.Това трябваше да го пратя само на спонсора си.
|
Възможна ли е трансформация?
