Здравей, zarena! Прочети, ако трябва три пъти, всичко, което Мила ти е написала, защото е много точно. Тя не е алкохоличка. Аз обаче съм. И от личен опит зная, че щом сам започнеш да си задаваш въпроса "Абе да не съм алкохолик, че пия толкова много?", значи вече си вътре и с двата крака. Отговорът в повечето случаи е "Да. Алкохолик съм". Макар обикновено да минават много, много години, докато човек честно си го даде. Самият факт, че си се ровила във форума на алкохолно зависимите, подсказва, че нещо те човърка, че нещо усещаш, че виждаш как нещо не е наред... Аз започнах (по време на студентските си години) да пия точно като теб - първо само в компания, после си търсех повод аз да почерпя, след това започнах да си купувам (а ти вече го правиш!) и да пия като теб "само вечер"; после и по бира с обяда; после и при як махмурлук (клин клин избива), после и по 3 бири преди да ида на работа и накрая.... се събудих на 40 години, пиеща по един литър водка на ден. От 7 часа сутринта. Не ме питай какви беди си причиних покрай това. Във всички области на живота си - здраве, семейство, работа, приятели. Не ме питай и какви нечовешки усилия ми струваше да се откопча от алкохола. Имай предвид, че в ранните стадии на моето пиене повечето мои приятели реагираха като твоите. Казваха "Бе, я си пийни и си свиркай!" Накрая всички тези приятели избягаха с ужас от мен, защото бях непоносима дори за себе си. Всичко това споделям, не за да те плаша (надявам се проблемът ти да се окаже не толкова сериозен), а за да те предпазя. Защото алкохолът работи на принципа на разваления зъб - няма как да стане по-добре, винаги става по-зле. И в този метафоричен дух - пломбирай кариеса незабавно. А ако се замислиш, не е ли май портокаловият фреш по-вкусен от водката? На мен поне ми е по-вкусен.