Зимата на 2006 година бях за пореден път в алкохолна кома,свестих се в интензивното отделение, като това съвземане беше доста "интересно" за пияната ми кратуна.
Като се свестих първото,което видях бе някаква слаба светлина,имаше някакви хора налягали около мен и аз се позачудих какво ми се случва.След като "трезво" анализирах дадената обстановка,след като малко си понапънах главата стигнах до извода,че първо съм жив,второ съм пиян,трето съм у дома ми,но....какви бяха тия пияндури край мен,как съм ги довлякъл и как сега ще се отървавам от тях?Та това бяха мислите,които ми занимаваха при това събуждане от оня свят.Това разбира се не го знаех и дори се позамислих какво правят тая тълпа от доктори,които се суетят олоко мен в продължение на часове.Доста по-късно,след като излязох от болницата и просто оживях след проведеното ми лечение,ми се изясни за малко,че за пореден път съм се разминал със смъртта.Нищо ново или страшно,въпреки че имах доста силни желания да умра когато и да е,но въпреки това помня как се разревах когато една моя позната лекарка ми каза,че състоянието ми е наистина сериозно.Това разбира се нищо не означаваше за мен,но и това го видях малко по-късно след като излязох от болницата.Когато вече ме развързаха от леглото,както си бях навързан с разни маркучи в себе си,аз бях много жаден и исках да пия вода,като чешмата се намираше само на два метра от леглото.Аз станах,с доста труд се доближих до чешмата и първото,което веднага анализирах бе,че до мивката имаше "сестрински шкаф",а от своя минимален опит знам,че там по принцип има спирт за разни неща.Малко остана да потърся в шкафа,но ми бе толкова зле,че просто се отказах и се върнах обратно в кревата.
След няколко дневния ми престой в Хирургията и поставената ми диагноза -"остър панкреатит",аз излязох навън с желанието повече да не влизам в болницата и да не умирам,само дето при едно обаждане по телефона,когато имах нужда от пари за да си платя престоя,аз съвсем лекичко усетих,че вече това,което го говоря относно спиране на пиенето май си остава само една химера,без конкретна надежда.
Това се оказа и самата истина,защото след като лекарите положиха доста старание да ме излекуват и буквално да ме върнат от смъртта,след като аз наистина пожелах да спра да пия,след като наистина си вярвах,че наистина няма да пия,то стана така,че само след най-много двайсетина дни аз пийнах малко и влязох в един двайсетдневен запой,от който си бе истинско Чудо,че оживях.
Сега съм трезвен от скоро,но се радвам на това,което имам и от ден на ден се убеждавам,че няма нищо друго,което може и ме пази от алкохола, и от болестта-Алкохолизъм,освен действията по простичката програма на Анонимни Алкохолици-Дванадесет Стъпки и Дванадесет Традиции и то само за днес.
"Факт е, че повечето алкохолици по все още неясни причини са загубили правото на избор в пиенето. Нашата тъй наречена воля преставя да съществува. Ние не сме в състояние в дадени моменти да извикаме в съзнанието си с достатъчна сила спомена за страданието и унижението, което сме преживели само седмица или месец по-рано. Ние сме беззащитни пред първата чаша.
Почти сигурните последствия, които идват след поемането дори на чаша бира, не ни карат да се замисляме. Ако ни минат през ум такива мисли, те са мъгляви и лесно се изместват от предишната неоснователна идея, че този път ще се държим като другите. Онзи вид защита, която ни възпира да поставим ръцете си върху гореща печка, напълно се проваля."
Гл.ІІ от Голямата книга-"Има изход".
Желая ви още 24 часа трезви и чисти,братя и сестри -алкохолици,и Бог да е с нас!
Бъди себе си.
|