|
Здравей!
Аз не съм алкохоличка, но приятелят ми беше алкохолик и почина преди 9 месеца. Затова се чувствам пристрастна към проблемите с алкохола.
Тук ще ти пишат хора по-подготвени, по-наясно и по-компетентни по твоят проблем, защото самите те го имат, но не пречи, мисля, да кажа, как отстрани аз виждам твоята ситуация:
Хората, които нямат проблеми с алкохола, почти никога не се замислят за тях, нито имат ясна представа, какво е да имаш проблем с алкохола. А много често и самите хора, които имат проблем с алкохола и дори алкохолици, също не са наясно и не искат да си признаят, че алкохолът за тях не е като при много други нормални хора. Затова и приятелките ти едва ли са подходящите лица, които биха могли да те разберат или помогнат.
Така, както описваш ситуацията си, не е много ясно дали си в някаква начална степен на алкохолна зависимост или си в по-напреднал стадий. Често на практика тези граници са абсолютно размити и неясни и докато човек дни, месеци, години се самоубеждава или оставя други да го убеждават, че няма проблеми, от пияница, се превръща в закоравял алкохолик.
Едно, обаче, е ясно от твоето споделяне. Ти имаш проблем с алкохола и то такъв, според мен, че няма никакъв смисъл да си изясняваш дали си просто пияница или вече алкохоличка. Дори и да си пияница, ако сега не вземеш категорично мерки, следвашият път, когато пак се запиташ същият въпрос, не се знае, дали вече няма да е твърде късно, както моят приятел.
Ето, ще ти кажа за себе си. Чета тук и въпреки личният ми опит с моя приятел, не спирам да се удивлявам за какви количества алкохол става дума и как въпреки тези количества, и как въпреки натрапливостта на темата "алкохол" в главите на пишещите, много от тях продължават да се питат, аз алкохолик ли съм или просто пияница. Какво значение има, дали си все още пияница, след като става въпрос за 150-200 гр. твърд алкохол всяка вечер. Ама пиели били само вечер, не били стигнали още до там, че да пият през деня или "недай си боже" сутрин!
Лично аз се ужасявам от тези количества и смятам, че те са абсурдни, дори за т.н. тук "неалкохолици" или за хора, които можели да контролират пиенето си. Е, добре, аз мога да го контролирам, но не смятам, че пиене всеки ден дори и на 50 гр. е нормално явление, поради факта че това е нещо без което човек може да се чувства добре и че дори и да трябва да се поотпусне и разтовари има къде-къде по-приемливи начини да го прави, отколкото всекидневно, макар и само вечер да се налива с алкохол. Пия само по празници съвсем малко вино или леки коктейли, а заради приятелят ми, за да му дам пример и да не се изкушава, спрях да пия съвсем. Но главното е, че никога темата "алкохол" не ме е вълнувала. Нито цигари, например. Не съм се старала специално, но така и никога не е стоял пред мен проблемът да пропуша или не, кога и по колко алкохол да пия. В резултат, никога не пропуших, макар че съм запалвала за опит, а за пиенето вече казах.
Айде, да речем, аз не съм подходящият пример. Но тук непрекъснато чета, как главният въпрос на алкохолиците и на "кандидат-алкохолиците" или пиячите е въпросът за "контрола" над алкохола или количеството. "Защо не съм като другите и не мога да се контролирам". Още не разбирам, защо изобщо трябва да се задава този въпрос дори във фазата, когато човек още не се е алкохолизирал или е просто пияница? Защо е това фиксиране върху темата "алкохол" или "количество алкохол", докато се превърне в натраплива мисъл...
Но, идеята ми беше, че щом сама си се сетила да се замислиш по този въпрос, няма значение кой, какво ти казва, просто се вземи в ръце и спри. Точно сега и на момента. Не чакай утре, не чакай вдруги ден, или след като минат празниците и т.н. Повярвай, няма да разбереш, как си прекрачила онази тънка граница, от която няма връщане назад или ако има, то си е направо чудо. Ако ти е трудно сама, отивай в АА, даже не ако , а обезателно. Защото опитът на толкова много хора тук показва, че единственият многократно потвърден ефективен начин е АА.
Щом имаш бутилка, която "ще се опиташ да не я пипаш", това ти е сигналната лампичка. Нормалният човек или пияч, никога няма да му се върти в главата мисъл от рода на тази.. имам ли бутилка вкъщи, ще се опитам "да не я пипам" и т.н.... Вкъщи има 2-3 бутилки алкохол, които от миналата година не съм проверявала дали не са изветрели. И през ум не ми минава да си давя мъката с тях, въпреки, че и аз си имам какви ли не мъки, като всички хора - пиещи или не... Но пак да кажа... остави ме мен... но прочети другите изстрадани истории тук...
Хайде, дерзай! Стискам палци и успех!
Редактирано от Mila06 на 09.11.11 13:59.
|
Re: Признах пред себе си [re: zarena_2011110820024]
