|
Здравей!
Преди 9 месеца, почина моят приятел - алкохолик. Ако пренебрегна обстоятелството, че беше алкохолик, това беше единственият мъж, който ме е усещал най-вярно и ми е давал точно това, от което винаги съм имала нужда и потребност. Затова и не съжалявам, че останах с него до края.
Но си давам сметка, че алкохолизмът е непобедим, ако самият алкохолик не положи необходимите усилия и за съжаление дори и близките му, които най-много го обичат, не могат да му помогнат и да свършат неговата работа, вместо него.
Казваш, че огромната ти жал към него, те кара да се чувстваш объркана, а вероятно и отговорна за ситуацията. Ако ми е позволено да кажа, това е най-големият капан и за теб, и за него, т.е. за близките и за самият алкохолик. Ако това не е истинска обич или любов, а само жал, тя никога няма да е достатъчна да се изправиш и да понесеш всичко, през което ще ти се наложи да минеш заради него и с него. Прецени чувствата си и ако нямаш любов или обич към този човек, няма смисъл да лъжеш и него,и себе си. Никой няма да спечели от това.
Остави го и си продължи живота, както ти го разбираш и с някой, който повече би ти импонирал и непременно да няма проблеми с алкохола. Говори с приятеля си, когато е трезвен и му посочи като изход АА. Ако иска, да се възползва. Но това, той трябва да реши сам. А ти, ако нямаш искрени чувства, не прави грешка да оставаш при него от жал, независимо от неговото решение.
Искрено съжалявам, ако звуча жестоко в ушите на хората с алкохолен проблем тук. Нямам нищо лично към никого и смятам ще разберете правилно, какво имам пред вид.
|
Re: здравейте [re: Чуденка]
