|
Ще се опитам наистина да бъда напълно откровен със вас както се опитвам да бъда със себе си.
Как стигнах до тук?
Аз сам формирах характера си такъв какъвто е държа да го подчертая,никой не ми е виновен.
Израстнах в меко казано странно семейство,майка ми тежък пияч пиеше от сутрин до вечер ,но не се напиваше,не трепереше на другият ден като стане,но пак продължаваше да пие ,като живееше в някакъв неин свят в който тя е светица а другите са грешници,нямаше трезва преценка за себе си,и крещеше и обиждаше постоянно всичко що мърда около нея.После уж правеше някаква добрина за компенсация(с парите на втория ми баща)и си преписваше някакви невероятни заслуги.На другият ден всичко се повтаряше.Аз живеех в невероятен ужас,ако се обадех нещо,да се опитам да възразя,директно щях да исхвърча на улицата.(Лайното ми няма право да ми казва какво е правилно и какво е грешно)любимият и ,от богатият речник с ""лафове"".
Така аз започнах да се самосъжалявам,че само моята майка е такава,че само аз живея в такова семейство,молех се тя да се промени,или да имам друга майка,бях малък.Но докато го правих аз промених себе си,гледах от позитивната страна на нещата,и си повярвах ,че съм щастлив,целта ми беше да"" не"" приличам на майка си.По късно разбрах,че когато много силно не искаш нещо,то става точно това което не искаш.Не стана веднага,стана постепенно.
Още от малък се задълбочих да изучавам сам без помощна литература ,човешките взаимоотношения,и да си обяснявам защо този човек реагира по този начин.Защо онзи крещи в тази ситуация ,а пък този се смее.И така аз се превърнах в страничен наблюдател,който просто не реаграше като хората,позволявах хората да ми се качват на главата,но си мислех колко са тъпи всички хора всъщност,не знаят ли ,че просто трябва да се държат добре един със друг,тогава всичко ще е перфектно.Започнах да се вземам много на сериозно,да разсъждавам над неща които въобще не бяха редни за човек на моята възраст.
Майка ми ми повтаряше ,че хората са гадни,и че не ми трябват изобщо не ми позволяваше да каня приятели в къщи,просто ми беше забранила.
Но аз се срещах със страшно много хора и бях щастлив,срещнах и най позитивната жена на света и изживях много хубави моменти с нея,но стана така ,че се разделихме,и тогава се случи това от което страдам в момента.
Аз буквално се обидих на всички хора,че са толкова подли ,гадни маниполатори.Започнах да ги ненавиждам да се изолирам от тях и да пия ,притъпявайки болката,чуствата които ме обземаха ми бяха напълно чужди.Възмущение,омраза,обида и тнт.Идеше ми да взема един калашников с един сак със пълнители и да да започна да стрелям на ред.Уплаших се от тези свои мисли,дане би наистина да направя не що на някой човк,започнах да си втълпявам най различни неща за себе си ,че съм социопат,психопат,и после се разубеждавах и се наливах.Така си изградих множество фобии свързани с хора,не можех да стоя сред много хора на тясно пространство,без да си представя ,че им пречинявам нещо.Най гадно беше в междуградски транспорт,беше ужасно,не може да се опише с думи,един път даже спрях селски автобус насред пътя,хората ме гледаха като извънземен полудявах.Слезнах и отидох директно в в един хоримак в близкото село и си изпих двато лева,нямах пари за повече алкохол.
После развих фобия от височини,последният път като бях на 10 етаж се бях хванал за една колона за да не се хвърля през прозореца.После започнах да си въобразявам,че има някой друг във мен който просто иска да ме побърка нацяло.Наливах се постоянно с алкохол,и тогава изградих и зависимост към алкохол,бензодиазепини и антидепресанти.Загубих човешкият си облик,сам влизах в психиатрии за да предпазя хората от себе си,и себе си от хората.
От както съм в АА хвърлих алкохол хапчета и цигари,и вече мога да стоя сред хора макар и понякога да ми е трудно ,но аз работя по програмата на АА само от 3 месеца.С помощта на въображението си бях супер щастлив и пак благодарениение на него си втълпих тези неща за себе си,има само един който може да ми помогне.И той го прави.
Съжалявам натоварих се много докато ги писах тия ужасии исках да ви споделя повече неща ,но ще го направя друг път.
|
откровение!