|
Ами все едно виждам себе си преди години.Какво да ти кажа,минал съм го това твоето в момента.Има изход обаче.Сега ми казваш,че не виждаш живот без алкохол,самата мисъл те ужасява.Мисля че с цената на върховни мъки го преодолях това чувство.По-скоро с времето започвах да мисля калво съм пропуснал в живота си ,мислейки само за пиене.Вече години откакто не пия,6 месеца откакто спрях и гадните цигари.Напоследък носа ми е в страшно състояние.Тук където съм в Норвегия е много влажно,ако си астматик по-добре се преселвай в южна европа.Всяка сутрин кашляне и каране с мивката по половин час,взе да ми идва в повече.По модела на криенето ми да пия тайно,пушех също тайно.Имаше ли смисъл да подлагам цялото си съзнателно съществуване на едно криене.?Може би като ме четете сега ще кажете тоя е луд,човек на 40 а се крие като малко дете.Едно че ме беше срам от себе си,друго -също и от най-близките ми.С болести съм за които хирурзите навремето ми казваха-цигарите са смърт за теб,спирай ги тотално и от раз.А пиенето по 100грама на нова година.Тогава ги иронизирах,че лекар с торбички под очите и пушеш по кутия на ден ми ги разправя тези неща,хората ми викаха-ТЕ НА ВСЕКИ ТАКА РАЗПРАВЯТ,ГЛЕДАТ ДА ТЕ УПЛАШАТ ДА СПАЗВАШ ДИЕТАТА СЛЕД ОПЕРАЦИЯТА.Знаеш ли през цялото това време на моя живот,всичко ПРАВИЛНО е било пред очите ми,хората са ми го казвали,колкото и банални да са били тези лекари,били са прави!!Но на мен ми беше по-удобно винаги да бъда опозиция на всичко което можеше да ме спаси от алкохола и цигарите.Дори че бях на лекарства не ме спираше да пия и пуша,дори че ми се появиха хемороиди от пиенето и мешавицата с антиколагуланта,и това не ме спираше,дори че плюех кръв(от венците) сутрин и се давих като куче,пак не ме спираше да пия и пуша,дори че ми се повръщаше на моменти като захапех 1рта бира на гладно в 8.30 сутринта,пак си мислех че е въпрос на време да свикна и да премине гаденето....обаче когато бях на косъм да загубя семейството ,пък и работата на няколко пъти,тогава сякаш някой ми удари плесник.Осъзнах че това е преломната точка.Фантазията ми обрисува за секунди себе си като един пройдоха,изгонен от работа,пияница редяш се за помощи на социалните и тичащ за бира рано сутрин,после си представих какво ще е да нямаш с кой да размениш 2 думи сам между 4 стени,после си представих как евентуално в бясна ярост жена ми щеше да ми дава да виждам детето си 1 път в седмицата,и как опитвайки се безрезултатно да я спечеля за нти път в живота и ще се появи някой който ще ми бъде заместник,и детето му на него ще вика таткоА аз ще съм долният алкохолик-мекотело,който никой няма да уважава,който ще прави купон след купон с хора при които няма да му е мястото,защото до полуда ще бленува за семейството си отново.И ще осъзнава всяка една секунда че изход може би е имало,да не загуби хората които най-много е обичал,но тъпата бутилка и гадния алкохол,са го загробили.Почувствах се че съм на сантиметри от това да стана един жив мъртвец.За който смъртта от алкохолна интоксикация ще е само въпрос на време.Даже в съжалението си докато бяхме в периода ще се развеждаме ли-не ли,ми мина мисълта неведнъж да умра от пиене,да се обеся,или пък да се кача на някой висок покрив като в отчаян опит да се опитам жена ми да не се развежда с мен.Напълно откачени мисли.И без това всички ме мразеха,и шефове и колеги,и в къщи,и познати че ми се смееха тайно зад гърба.Ако имаш същите или подобни мисли,направи като мен.Изтласкай се от дъното на обреченността,и направи това което всъщност знаеш че е правилно.Не прави уговорки че все пак ням а нацяло да се откажеш от алкохола,отиди в АА,и се опитай неистово да запазиш семейството си.Аз лично признавам си ходил съм инцидентно на сбирки,обаче след сума ти скандали,провали и тайно напиване,след като така или иначе бяхме тръгнали да се развеждаме с жена ми и казах.Няма да те моля за нищо повече,просто не пускай молбата за развод,дай ми 1 седмица време.Време в което тръгнах още същия ден на АА,време в което не съм спал от сълзи и мисли пред тоя форум тук и всички препратки към АА клубове и сайтове за зависимости,време в което осъзнах,че с нищо не заслужавам такова насилие над близките си(психично),не заслужавам и аз такъв мазохизъм към самия себе си(все пак съм човешко същество),че не искам наистина истински да бъда същия непризнал проблемите си алкохолик като баща си,че ИСКАМ единственно МИР,ЛЮБОВ И СПОКОЙСТВИЕ в семейството си и живота ни занапред.Не ми вярват на 100пр все още,но така съм си послал.Всеки ден с всичко необходимо се опитвам да оправям малко по малко разбитата картина на нашия живот,та белкен един ден се появи нещо красиво и достойно в нея.Реших че е крайно време като кажа че няма да докосвам алкохол-НАИСТИНА ДА ГО ПРАВЯ.Залъгването си е изцяло за наша сметка.Но страдат и хората около нас,а това вече е недопустимо.Ако можех да върна лентата назад,бих пропменил почти всеки аспект от живота си преди.Най-вече реших че това с алкохола трябва веднъж завинаги да бъде затворена страница.Затварях страници на книги всеки ден един известен период докато се стабилизираха нещата,някак си да си напомням че вече всичко е само спомен и история,нещо което няма как да променя,но мога да се науча да не повтарям за в бъдеще.И тук идва катарзиса.Трябва неистово,нечовешки да се сгромолясаш до твоя си праг на възприятие за колапс,за да можеш да вървиш нагоре.Честно казахо вече мога да дишям и да се раздвам че деня е хубав,без примес на алкохол,цигари и вечното чувство за вина което си създадох заради маменето и криенето.Няма го спектакъла който играех с лъжи,дъвки и бонбонки за обезмирисване,няма го чесновият ми вечен дъх за да убия миризмата на цигари и алкохол.Няма го страха.Най-вече.Че ще бъда посочен с пръст,че съм разкрит.Остана ми приведената стойка,сякаш се ослушвам и крия все още.Процеса е бавен.Трябваше ми и време да се науча спокойно да гледам хората в очите.Преди все гледах да има дистанция заради това че в 11 на обяд смърдях на бъчва.Знаех че те знаят.И това ме убиваше,че тихомълком ми гледаха сеира,и ме обсъждаха зад гърба ми.ЦЯЛО ВЪРХОВНО ЧУДО е че работя,не съм разведен и успях да осъзная най-важното.Това което пише тук на стената в местния АА клуб където ходих преди-Господи дай ми силата да променя това което мога,да се съглася с това че не мога да променя това което не мога,и мъдростта да направя разликата между двете.Това изречение ме промени изцяло.Вече не съм същия човек.Станах доста по-уравновесен.В ситуации в които преди палех на четвърт както се казва,сега дори и да се ядисам понякога,ми минава за минути.Винаги си казвам стреса не си заслужава болката.Всичко минава,всичко се променя.Дори и когато на няколко пъти са ми идвали старите мисли за бира,две -съм си казвал,не си заслужава болката.И срама след това!Дано да съм ти помогнал с тоя пост.Мисля че можеш и имаш сили.Просто си объркана като мен.Не стигай дотам да си на косъм мъжа ти да си хване пътя,или пък да ти е събрал багажа.За мен беше страхотен шок и унижение.Унижавах се всекидневно,но не го осъзнавах докато пиех.Това беше все едно сам да си вкарваш автогол,след автогол.Дерзай,бъди смела и ще успееш.Няма значение средствата,дали АА,дали собственна воля-важен е крайния резултат!!!А ако успешно не пиеш,ще си е заслужавало.Почни да събираш парите които даваш за алкохол или цигари,и си направи ПОДАРЪК.Затова че заслужаваш,заради усилията ти че не пушиш или пиеш.Мже би много тук ще кажат че не съм прав,но и цигарите последно ги спрях от раз-веднъж завинаги,както и алкохола.В моментите в които реших че тези две неща няма да бъдат по-силни от мен никога повече и успешно вече успявам да не пия и пуша.И съм си втълпил в тъпата глава,че пропуша ли-ще пропия,и обратното.Така държа алкохолния аз в шах.За момента работи.Доста други привързанности започнаха,като компютъра,игри и ,филми и музика..ама от тези неща не се умира.И стоя надалеч от бутилката!!!Стой и ти!Само това е пътя.Тоталното въздържание!
.....and the grass grows by itself-Basho
|
Re: не мога да спра [re: reni2677]
