|
Преди четири дни се срещнах с доктора,който трябваше да вкара разни течности в тялото ми,което щяха да режат в последствие.Имахме с него кратък,но полезен разговор за това какво да ми слагат и какво не в евентуалната упойка по време на интервенцията.Като си говорихме откровенно с него,аз му заявих съвсем свободно,че съм алкохолик-че завися тотално от алкохола,от всички негови съставки,а също така-и от лекарства променящи съзнанието.Той ми показа на теория колко много "знае" за самата същност на алкохолизма като аз имах в предвид тази непродолима жажда за алкохол,която се поражда от липсата или намаленото количество на разни химии в тялото ми,но...така и не се разбрахме за какво става дума,на мен на края ме стана дори смешно за това,че се опитвах да обясня на някой-пък било то и анестезиолог действието на веществото алкохол върху мен.Стана дума и за конкретните ензими,които няма да споменавам,за действието им върху мен,но така и не се разбрахме за какво става дума и се спрях навреме,напълно убеден,че просто няма смисъл да го убеждавам в каквото и да е,защото той просто "знаеше"...
Колебаех се дали да е с "пълна" или "спинална" упойка,тъй като исках (като един съвсем редовен алкохолик) да изпробвам какво е състоянието при излизане от тази местна анестезия и когато краката ми щяха да са като "чужди"....
Слава Богу-не се наложи доста да я мисля и да си правя експерименти,защото в деня преди операцията стана така,че ми се обади една болест в гърба и тоя вариант с "Пробата" просто отпадна ,като сега съм благодарен за това.
Както и да е-въпреки спартанско-българско-идиотското отношение на болничния пресонал,въпреки доста упоритото от тяхна страна усилие да ме накарат да се чувствам едно голямо Нищо,все пак с Божията помощ и с превъзходната работа на хирурга, нещата минаха доста благоприятно и сега съм си у дома и мога да почета и попиша малко тук в дира,за което също съм благодарен.
Помня преди години когато при едно от поредните дълги спирания се бях заиграл с това да тренирам каквото мога,колкото мога и когато мога,като затова сега също има да съм благодарен,тъй като туй навярно спомогна първо да не умра след дългата последвала поредица от дълги запои през годините,както и добрата ми кондиция преди самата операция.Не забравям обаче дори и за миг,че това ама въобще не го дължа на себе си,колкото и да ми идва в главата на моменти,а на своята Висша Сила,която наричам Бог.
Ако имах само проблеми с веществото Алкохол,то отдавна щях да се оправя,живота ми щеше да се подреди,аз щях да си живея добре,а не да продължавам да се самоубивам съвсем целенасочено,упорито,безотказно,систематично и съвсем без да имам някаква представа защо е така и как мога да изляза от тая Дивотия,тъй като вече не ми се живееше както с алкохол,така и когато спирах да пия. Ужаса,Вината и Безпътието постоянно ме караха още повече да се свивам в себе си,да не търся вече нищо,което би могло да ми помогне след дългите години на напразни опити да се оправя с каквата и да е помощ с алкохолизма и така докато имах Шанса да оживея в Анонимни Алкохолици.
Оная вечер след операцията,болката бе непоносима,по време на престоя имах възможността освен "доброто отношение на персонала",да съм отблизо свидетел на изнасянето на двама умрели от отделението и това събрано накуп ме накара малко да се позамисля за това какво правя и какво би трябвало да правя,ако искам да живея добре Живота си в трезвеност.Това,което ми се случи би трябвало да ми е добър урок по Живот в трезвеност,но най-вече-по работа по програмата на Анонимни Алкохолици,която е простичка,но се убеждавам все повече,че не е толкова лесна,тъй като се изисква на първо място съвсем тотално да се откажа от своето ненормално желание да променям и нагласям всичко така,както на мен ми се иска да бъде и освен това така,както цял живот съм смятал"че е единствения правилен начин" за каквото и да е.Както си лежах в леглото след операцията,ми се обадиха доста мои сестри и братя-алкохолици,с които малко поговорих,малко се пооплакох,а по едно време ми се насълзиха очите,тъй като за пръв път от годни насам видях,че не съм сам и се замислих дала наистина аз мога да бъда като тях-така да обичам,да съм състрадателен,защото почти не помня такова нещо в живота си допреди Анонимни Алкохолици?
Задавайки си тоя въпрос,освен всичко друго съвсем ясно виждах своето безсилие както пред алкохолизма си,който винаги ме е карал да роптая против всеки и всичко,винаги да съм недоволен от всичко и от всички и това е една от проявите на душевната страна на алкохолизма-един огромен Егоизъм и Егоцентризъм,за които досега(поне) няма измислени никакви лекарства.Така,че през всичките си непрестанни,напразни опити да спра да пия и да заживея щастливо,аз винаги се сблъсквах точно с това,че не можех да живея в тоя свят,в който "всички бяха идиоти,никой не ме разбираше,аз съм толкова добричък"и....как няма да пия след като не съм там,където трябва и когато трябва?
Сега "би трябвало да съм благодарен" за абсолютно всичко,което съм,и което имам, и е без никакво значение дали ми харесва нещо или не,но след като то не зависи от мен,жизнено важно е да го приема,а на всичкото отгоре и с благодарност,която е в основата на всяко едно действие както в АА,така и в Живота като цяло.
Дали успявам да го постигна-не зная,но поне с Божията помощ не спирам да се опитвам да го направя и като го правя се надявам и вярвам,че и вярата ми ще укрепва,а също така ще мога да се радвам на всичко в себе си и около мен.
Благодарен съм,че съм жив,трезвен,за програмата на АА,която ми дава сили да живея,за групата в града ни,на докторите,които не веднъж са ме връщали от оня свят и най-вече-на всички вас,които пишете и четете тук и сега,с надеждата,че не съм сам някакъв идиот,който не е като другите,а има и някъде,някой като мен,който би могъл да си каже:"Вярно-аз съм като него,искам това да се случи и на мен".В тоя случай това,през което съм минал и преминавам ден подир ден,настина има смисъл най-вече за самия мен като въпреки преди да съм мислел,че "мисля за себе си",аз всъщност нищо друго не съм правил,освен да се опитвам да живея без да си нямам и на идея как и с чия помощ това може да стане възможно.
Така,че само спирайки алкохола и дрогата,и оставяйки "сух", аз приличам на човек,който е болен от пневмония,който слага капки за нос да не подсмърча,докато в това време истинската Болест-Алкохолизъм го убива бавно и сигурно...
Бъдете здрави,братя и сестри алкохолици,и ви желая още един ден без дрога и алкохол!
П.П.Благодарен съм на хир.екип,който извърши операцията така,че в момента мога да споделя това тук и сега.
Бъди себе си.
|
Re: Сънищата на една алкохоличка [re: memi2011]
