Здравей, Рени. Години наред живеех в състоянието, което описваш. Страшно е, зная, но в разказа ти откривам и сигнали, които искрено ме радват. Първо, пишеш, че имаш съпруг, който иска да ти помогне, но не знае как. Второ, сама съзнаваш, че пиенето ти не може да продължава повече. Това ме връща към началото на моя трезв живот. Аз бях ужасена и отчаяна също като теб. Мъжът ми съчувстваше, но вече не издържаше такъв живот. Именно той ме накара да започна да чета за проблема, в който живеехме. Научих, че това е болест, при това много страшна. И е нужна лекарска помощ. Тогава двамата с мъжа ми се обединихме, за да се борим с общия враг, който убиваше любовта и щастието ни. Престанахме да се обвиняваме взаимно. Аз спрях да лъжа; той прие пиенето ми като неизбежен симптом, който ще изчезне, но трябва малко време. Разпитвахме, докато не открихме наистина добър психиатър. Бихме се мъжки с този коварен звяр - алкохола. Тази война дълго време определяше всичко, което правим, живеехме като на фронта - днес оцеляхме, значи денят беше добър. Но си струваше... ето, вече трета година не пия. И животът е хубав. Пиша всичко това, за да осъзнаеш едно - сама няма да се справиш. Никой не е успял досега. Не подценявай изключително силния съюзник, който имаш - семейството ти. Бъди напълно откровена с тях. На този етап това е най-важното за теб - намирането на бойни другари, защото битката няма да е лека. Просто сложи картите на масата и си признай така както го правиш тук, в този форум - не мога да спра. И кажи на мъжа си "Помогни ми!". Двамата вече ще се справите, твърдя го от опит.