Имам един спомен от детската градина. Трябваше да кажа едно стихотворение. Знаех го, но явно някой ми е казал, че нещо не го знам или нещо което ме е засегнало. Като видях майка си не можех да сдържа сълзите си и се хвърлих в прегръдките и. Не казах стихотворението, нищо не можеше да ме накара да се върна обратно на сцената.
После се зареди така и училището, все плач, все обидена. Все чувствителна ме пишеха в характеристиките.
После намерих алкохола. Тогава ставах нечувствителна, весела, без задръжки. Някаква скрита истина били задръжките. Какво съм скрила незнам, но бях пълна със задръжки. С алкохола всичко беше ок. Да ама за 18 години количеството стана вече убийствено. Откъде да знам че имало алергия към алкохола. Не знаех и защо пия толкова много. На сутринта бех като парцал. Не може да спра, заради ОБИДЧИВАТА си натура, да си пийна една глътка и алергията ми на тялото искаше след това още. Наитона ми беше непонятно как унищожавам толкова бързо алкохола. Исках и ефекта а той идваше вече не след пътвата чаша а след първата бутилка вино. И после втората и третата не помнех как съм ги отворила.
Заради пиенето си, загубих първия си приятел с когото бяхме 9 годино заедно. Много го обичах. После загубих и работата си. Целия град знаеше че ходя с шефа си, който беше женен и се напивам като дъска дори през обедните почивки. И след това се преместих в друг град. Там също пиех. Всяка вечер, а и на обед. Забелязвах,ч е не съм много работоспособна вече, а бях само на 29. Карах пила. Правех глупости. Като се напиех се прибирах с неподходящи мъже. Хората и прятелите ми и семеството ми бяха отдавана вдигнали ръце от мен. Но още не бях довършена. Подвизите продължаваха. Волята ми побеждаваше волята на Бог за мен и вървях здраво към прорастта. Пиенето ставаше вече много. Намерих си мъж, който да не ми казва че пия много. Изобщо нищо да не ми казва. Да мога да си правя каквото си искам. Е с това си искане да става на моята стигнах до последния си 48 засов запой в който щях да се убия от алкохол. Господ ми помогна тогава. Сега живея втория си живот, който няма нищо общо с предишния ми. Хората са същите, а аз ги виждам по друг начих. Обичам се повече и започнах да обичам и хората около себе си. Не стана веднага. Трябваше ми време и помощ. За мен това се оказа жизненоважно. Намерих хора от АА, които са вече част от моите преживявания. Живота си е мой, но те са необходими, за да мога да го живея. Днес чух един събрат да казва. Аз тука сега съм в една програма до каря на декември и после ще се оправя. Ква програма до декемри. АЛОО алкохолизма ти да не е с краен срок декември. АЛКОХОЛИЗМА Е БЕЗСРОЧЕН ТОЙ Е ЗА ЦЯЛ ЖИВОТ и не може да бъде излекуван. Кви проргами до декевмри кви пет лева. ТОВА Е НОВ НАЧИН НА ЖИВОТ КОЙТО САМО БОГ МОЖЕ ДА НИ ПОДАРИ. И аз съм една от тях подари ми се нов живот и аз трябва да го живея по правилата по които ми се подари. А се живее цял живот, не само до декември.