Днес прочетох нещо интересно. Преди години е било задължително преди да станеш член на АА да капитулираш пред събратята си с молитва. След това е отпаднало. Аз капитулирах сама в къщи, когато вече не можех да гледам какво си причинявам с алкохола. Това беше моето спасение. Дали трябва да оставяме на Бог капитулацията и колко ще капитулират пред себе си.
За мен капитулацията стана и начин на живот. Сега капитулирам всеки ден и съм силна в нещата които върша. Понякога усещам погледите на хората. Но съм спокойна, знам че нещата са наред, каквото и да се случи и моята задача е сао да продължа. Когато съм човек, който обявява пред себе си своята безпомощност усещам огромна сила отвън. Моята висша сила.
Тази сила се дава даром стига да я поискаш. Но за мен се оказа жизненоважна, а и за околните ми. Силата ми се дава всеки ден след сутрешната капитулация.