"Нашите истории разкриват в общи линии какви бяхме преди, какво се случи и какво представляваме сега. Ако сте решили, че искате да имате това, което притежаваме ние и имате желанието да направите всичко, за да го получите, то вие сте готови да предприемете някои стъпки."

Това е глава пета от Голямата Книга на Анонимни Алкахолици, главата, която обяснява Как действа Програмата.

Аз съм алкохоличка, и преди и сега. Преди време се изказах на една сбирка на Анонимни Алкохолици, че съм и наркоманка, тогава не го осъзнавах добре. Сега го осъзнавам, защото се опитвам да спра да пуша.

Каква съм била преди и винаги, винаги съм била човек, който има нужда от още нещо, от още нещо, освен реалността, такава съм била преди и сега съм такава. Преди се идентифицирах с това, което уча, после с това, което работя, после с това, което имам, после с това, което показвам пред обществото, после с това, което си представям, че съм, после с нищо не се идентифицирах, просто исках да не чувствам нищо повече, нищо, нито болка, нито радост, да нямам усещания, това стана възможно с алкохола, с много алкохол, заедно с цигари, и с лекарства.

Последната ми връзка като пиех беше с човек, който пиеше много, но не е алкохолик, неслучайно е това, той имаше един бидон с ракия в коридора си, и много вино, това много ме успокояваше, мислих, че това е любов, и това е животът, да се пие, и да се забравя. Бидонът беше пълен и това много ме привличаше, любовта ми се подхранваше и разцъфтяваше с виното и ракията, можеше напълно да избягам от реалността, напълно.

Интересно е, преди бях отлична ученичка и морално същество, и ако някой ми беше казал, че може да стигна до любов към един бидон в коридора на едно жилище, и това да е животът ми, нямаше изобщо да повярвам.

Смяхме се преди време със спонсора ми, че тове е пътят ми от Вийон до бидон. Франсоа Вийон, френски творец, мисля от петнадесети век, когото харесвам, и свързаният в рима с него бидон ракия. Не се вързва нещо, нали, нещо не става въпрос за една и съща личност, от френската литература до бидона с ракия, и любовта с вино и ракия. И все пак, коя съм, почитателка на френската литература или почитателка на бидона с ракия и виното, и любовта с вино и ракия, коя съм все пак ?

Да, младото момиче, което добре е описано в мнението на Харакири, това съм аз, момичето, което се интересува от френска литература, култура, и още много други неща, което обаче се измъчва от комплекси и обиди, от несправедливостта на света, от несъвършенството на хората, идентифирицам се с това момиче.

След двайсетина години наистина нещата са съвсем различни, след двайсетина години има бидон и сръбска музика и вино, и любов.
Ех, ако можеше да се вижда в перспектива.... наистина, но не може.

Дано го прочете това някое младо момиче, и дано да може да ми схване мисълта, защото се вълнувам и може би не го систематизирам добре.
Как се стига от фреската култура до бидон, ами не е много трудно, само продължавах да търся утопията и да бягам от реалността, както се сетя, има много начини, аз сама си ги намирах, и успях, съвсем избягах от реалността и вече нямаше друга реалност, освен пиенето, само това беше реалността.

Няма да забравя никога последните месеци, в началото на миналата година, страшно беше, невероятно страшно, тогава исках да се върна в истинската реалност, да си започна сутрин живота, без значение къде съм, само да го започна и да мога да го живея, само поне днес, само днес, само сега, поне малко живот без алкохол, но вече не можеше, реалността наистина вече беше друга, съвсем променена, реалността на алкохола и треперенетона ръцете и на тялото. Треперих сутрин, и не знаех как да го успокоя вече това, лекарства, цигари, пиех си кафето, и се надявах да спре, само днес и сега, и да си започне денят, но треперенето не спираше и нервите ми просто не издържаха, нямаше начин да се живее вече в другата реалност, само алкохолната реалност беше отговорът на моето състояние, и тогава пиех, и се мразих, и се ненавиждах, и знаех какво ще последва през деня, отново пиене, отново цял ден потушаване на напрежението и успокояване на нервите, и спане, и това е реалността. Алкохолна реалност, страховито нещо, без изход и без надежда, как се стига до там, точно така, като се търси цял живот другата реалност, и се бяга от истинската реалност, стига се бавно, без да се усети човек, поне аз бях така. Не можех да си обясня защо така става, и защо се налага да пия от сутринта, и докога това ще продължава, сега ме досмешава как изобщо тогава не съм се замисляла, че ракията мирише, и вони, и аз съм воняла, това ми е било последна грижа, досмешава ме,

защото сега се интересувам дали ми миреше устата, дали имам вода за уста, дали ми е наред косата, дали ми е добре лицето, дали са ми оправени ноктите, дали са ми намазани ръцете, дали съм ходила да спортувам, дали съм парфюмирана, дали съм модерна, дали изглеждам добре,

досмешава ме, ама си е трагедия, ако се направи сравнението, трагедия и деградиране на личността. За съжаление деградиращата личност нищо не вижда, поне аз нищо не виждах, изобщо нищо не виждах, смятах, че така става в живота, хората пият, от сутринта, за да заспят и да си починат, всички така, наливат се с този алкохол и чакат само това, да пият, това им е основната цел в живота, мислих, че никой вече не ходи на театри, защото си е отживелица, мислих, че никой не ходи на опера, освен майка и татко и някои други пенсионери, защото се иска специална настройка за музиката, особено след работа, когато съм така изморена, смятах, че хората вече не пътуват, защото основно пият и няма какво да пътуват, смятах, че хората вече не се образоват допълнително, защото след като са се образовали, и не са намерили реализация, са се отказали от това, смятах, че всички зяпат телевизия вечер и пият вино и гледат да не мислят, и така, да минава живота по някакъв начин, по някакъв начин...

Много ми е трудно да пиша всичко това и ми е много мъчно, пътят от Вийон до бидон е осеян с добри намерения и на пръв поглед с "правилни" съждения и мисли, само има една подробност, дребна е, но е определяща, правилните съждения, мисли, изводи и представи са родени от моята глава и мозък, и са плод на моето мислене, което е болно, това е нещо дребно, но то наистина може да заведе едно момиче с добра култура и интереси до бидон с ракия...

Моето мислене не е правилно, моето възприятие, моите чувства ме водят до заблуди и живот извън реалността, такава съм била преди и винаги, и сега съм такава.

Онзи ден говорих с леля ми, тя следи това, което се случва с мен и ми казва, като че ли след психиатрията, така, съм започнала да виждам реалността, случвали ми се приятни неща, и още, като че ли някакви сила ме водила, леля ми е агностичка, за нея Бог като понятие не е съвсем ясно, и тя го нарича някаква сила.

Мога да и повярвам, тя ме познава от времето на Вийон, даже още от по-рано, има здрав разум, въпреки че вече не е съвсем така, каквато беше преди, защото загуби дъщерия си, братовчедка ми почина от алкохолизъм преди три години.

Много ми се иска младите момичета никога да не се крият от обидите, от света, от хората, и да търсят спасение в алкохола, в цигарите, в лекарствата, да не търсят паралелната реалност, и да я откриват в опянението, в маниите, в обсесиите, но това за жалост не зависи от мен.

От мен зависи да се моля за здрав разум, да напиша това, което съм преживяла, да се опитвам сега да живея в реалността и да търся пътя си в реалността.