|
В отговор на:
Ако може да се види перспективата. Но не може.
Ако само можехме да видим бъдещето си! Ако това младо момиче, което днес се крие от обидите и комплекса си за непълноценност във виното и бирата, можеше да види какво ще се случи с нея след десетина- двайсет години...Ако тя можеше само да разпознае себе си в опърпаното същество, приличащо на жена, въргалящо се по пода на гарата, потънало в собствената си урина, а от вонята й се разбягват дори плъховете...
Ако този младеж, който преди време пиеше само на празник, но сега понеже не е добре да се цепи от колектива, поне веднъж в седмицата се напива като казак с колегите на нечий рожден ден, ако той знаеше, че след 20-30 години ще виси безжизнен с изплезен език с алкохолна примка на шията му и ще изплаши до смърт изнурената от мъката си майка.
Ако тази неотразима интелектуалка, която не пропуска коктейл след културно събитие може да получи филм за себе си от бъдещето...Оглупяла до деменция, с огромни бели петна в съзнанието, с треперещи разливащи всичко ръце, с точещата се от устата лига и епилиптични пристъпи, получени и развиващи се на почвата на прогресиращия алкохолизъм...При нея никой отдавна не идва, защо му е гадно, от нея се стряскат играещите вън деца. Тя вони и има въшки!..
Тези хора биха бегом побягнали от алкохола като от чума. Като от страшно бедствие, което вече ги застига…
Но такива филми няма!
И човек пие. Отначало "като всички" - един ден на работа, един ден у дома - да се отпусне от стреса, да се напие до забрава с приятели и да се освини в компанията на себеподобни, търсещи утеха и спасение в чашката. И тези "почерпки" се разказват като забавни истории в компания. «Вчера така се напих, нищо не помня, бил съм повръщал в салатата на масата, такъв смях падна!» Колко подобни истории от собствения си живот можете да разкажете? Ако са повече от две – вие сте алкохолик. Но засега ви е смешно, веселите се. И приятелите ви се забавляват. Нали и те пият като вас. Юнашки. Весело ви е! И това е правилно. Защото сте алкохолик. Даже ако не се напикавате в гащиге и не се търкаляте в канавката. Но всичко ви предстои. Защото щом с вас се случват подобни гнусни истории, над които сега се смеете от сърце, то е защото нямате друг изход освен да поднесете тази мерзост като забавен виц. В противен случай ще ви се наложи да видите реално в какво е превърнала болестта живота ви.
Но вие не искате да видите това. Вие упорито не искате да видите, че сте болни, че вече сте болнии и че животът ви бавно, но невъзвратимо се превръща в кошмар.
Благодаря ти, алкажа, че ме накара отново да прочета това:
|
Re: Чак до вратите на лудостта или смъртта... [re: aлkaжa]
