Но тези за които животът е бреме , какъв смисъл има да остават трезвени ???
Ами нали точно за това става въпрос ..Алкохолизма е трипластова болест ,обхваща цялото ни същество ,тялото ,душата,ума и от там духовното ни съществувание. Докато се занимаваме да се въртим във вечният кръг да мисля какво чувствам и да чувствам ужаса от мислите аз оставах без силица нямах такава ,нямах сили да живея нямах дух .....Аз съм от тези алкохолици при, които алергията се декларира веднага ,още с първото пиене и въпреки, че веднага стана ясно ,че не мога да пия и няма да мога защото всеки път се напивах ,каквото и да променях в пиенето,въпреки страшните погроми и изпълнения аз не можех да се спра ...не можех още в началото, когато не бях толкова привикнала психически към това успокоение ..не можех защото живота от където и да го погледнех ми изглеждаше безсмислен нямах СИЛИ за живот само като пийнех ги получавах и то за какво?..В абсолютно всичко виждах безсмислието ..Нищо не беше в състояние да ме мотивира достатъчно за да не прибягвам към това ново намерено лекарство за успокоение и забрава... Аз също съм от тези, които правеха дисоциация между психическото си заболяване и телесното..Предпочитах да си мисля, че имам циклофрения -биполярно разтройство и панически страх и каквато диагноза ми идваше на ума ,смятах ,че като си я излекувам нея и ще спра да пия от само себе си..Е щях да се поозоря малко с психическата си зависимост към алкохола ,но за един два месеца щеше да ми мина ..Моя проблем беше в детството ми в майка ми ,в хората които ме заобикаляха в България ,в международната обстановка и земята ,човечеството ,"Homo sapiens", абе живота като цяло си беше незадоволителен и ако все пак той се променеше тогава АЗ евентуално може би щях да се съглася или най -точно кандърдисам ,склоня да живея ...Да защото живота ми зависеше от другите ..От те какви са и какво правят ..Тях съдех и с тях се сравнявах и тях исках да променя ..Себе си НЕ защото аз съм жертвата ,а те са мнозинството ..Аз съм абсолютно малцинство ...Истината е, че дълбоко в себе си разбирах ,че нямам сили и не мога да се променя ...Виждах ,че нямам смелост,че за това се изисква смелост и постоянство ..За това отричах истинската си болест ,а си търсех диагнози и лекарства и пиех и унищожавах всичко до ,което се докоснех с най-невинни и добри намерения ...ХахахаааИ когато разбрах, каква е болестта пак си мислех ,че сигурно все пак имам и психическо заболяване ...Докато един ден не ми светна ,че няма как да съм болна от психическото заболяване алкохолизъм научно е =на биполярно разтройство с паническа страхова невроза и да имам съпътстващо биполярно разстройство и панически страх ...Просто няма как да имам две заушки и две скарлатини ...Просто съм алкохолик...Алкохолик на който и лекарствата не помагат ..Един лекар приятел в чужбина ми разказваше навремето ,как наблюдавал ,че алкохолиците не реагират като другите на лекарствата за душевни болести..все казваше на шизофреника даваме хапче ,той си го пие по едно с години ,понякога му го променяме и пак така пие си го и си е в стационарно състояние ..Знае че е болен и си пие лекарството..На алкохолика непрекъснато сменяме лекарствата ,и той на всичкото отгоре не реагира както се очаква ,или почва да ги пие с шепи или заедно с алкохола или като не пие трябва да го смажем лекарства за да седи мирен и тогава пак въпреки лекарствата си мисли ,че не е болен...Та за такава болест става въпрос ...И да си дойда на думата ..Как да знам ,че има друг живот ,ако не пробвам да направя това ,което са направили тези ,които са били същите нещастници като мен, но сега обаче виждат живота по-друг начин ..дърпах се отричах ,струваше ми се напълно невъзможно .Целият ми живот се градеше на нещастието ми и на произходните му философски теории..Как като не знам нищо друго и другото ми се струваше недостоверно?Чудото започна да се случва тогава ,когато един ден не можейки по-вече абсолютно покрусена и смазана реших да видя какво правят тези хора ..да го направя както те казват ,а не както мозъка ми казва защото тъкмо мозъка ми е болен и сляп ...Казах си ами да опитам след шест месеца ще се самоубия и толкоз ...Не знам как е станало ,но явно Господ е бил с мен през цялото време. Тогава Той беше за мен Програмата ,спонсора ми благодарение на ,който изобщо разбрах за какво става дума и то ден след ден и приятелите ,които работеха по тази Програма ..В последствие нещата си взеха местата ..Висшата ми Сила започна да ми разкрива ден по ден различни радости и различни усещания .Има трудни дни ,има дни в които ме хващат братята и искам да натрия носа на някого ,но вече знам ,че това е болестта ми и че тя иска да ме убие ,тегля и една майна и гледам да е веднага ,хващам се здраво за ръката на Господ и той ме преминава .Защото аз сама не съм свикнала да чувствам ,нито болка ,нито радост ,нито скука нищо .И така продължава ..в четвърта годинка влязох ,калявам се ...Ден по ден само за днес я карам и си мисля, че ако се бях повъртяла още много малко сигурно нямаше да видя никога това чудо на чудесата ..Щях да завиждам и да обвинявам другите ,че Те имат щастие ,а Аз не ...Без никога наистина да разбера, че за личното щастие се иска личен труд .Все си мисля ,че съм по- мързелива от другите ...Мързела ми е доказан факт..Обаче се оказа ,че съм болна от болест ,която иска от мен да бъда работлива ..това ако не е ирония на съдбата ...Необятно поприще за мен напълно непознато и сега полека лека се запознаваме и все по-вече ми харесва...Програмата ,която ми показва как да намеря СИЛА която да ми дава живот чрез която да имам сили да живея хубав според мен живот!Та няма как да знам нещо ,ако не съм го опитала точно така както се прави ..Със спонсор ,който има и винаги е имал спонсор или приятел за работа по Програмата ,(това става на по-късен етап),домашна група на която да служи ,да обогатява АА културата си,да дружи с хора ,които се възстановяват по тази същата Програма която е в Голямата Книга "Анонимни Алкохолици" ,Тогава започват да ни се разкриват истините за реалния живот за страховете ни за умствената ни болест и как да живеем без тя да ръководи живота ни...Желая ти го от цялото си сърце ..да поискаш да опиташ точно както е описано в книгата пък после винаги може да се върнеш там от където идваш ..Аз за себе си лично вече не го искам по никакъв начин..Щом аз можах да се преобърна значи и всеки друг който е тук и го поиска може ! Но трябва да опита първо за да види какво иска и че има право на избор !

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите