Здравейте!Замислих се колко крехко нещо е трезвостта.И колко труд всъщност се изисква за да започнеш това пътуване към неизвестното.Няма да забравя как когато накрая на сбирката си казваме ,,действа,ако действаш,, моето съзнание се затваряше.Винаги смятах,че някой ме упреква,че не действам достатъчно-,,Ох,какво го повтарят постоянно това!,,-протестирах си вътрешно аз,а иначе се усмихвах.Тръгвах си със свито сърце не знаейки как да действам,какво да се прави,как да го правя,ами нали го правя,нали съм трезва-и пак сякаш търся някой да ми е виновен.Да-ние алкохолиците сме хаотични хора.Аз или искам наведнъж да се задейсвам и после като свърша всичко да си почина,или се питам-ама какъв смисъл има?Това последното винаги изниква,когато съм действала със замах,но резултатите не идват бързо.Това пак са моите стари идеи-много време се провалях точно тук,защото в мен разрушителната страна все още е по-силна от съзидателната-чакам старите идилии-тоест,да съм много успешна-в работа,във връзки и т.н.Засилвам се,после се сривам,после идва недоволството,самосъжалението,гнева-всички знаем как е.Снощи четох една статия от ,,Грейпвайн,,-,,Ние се възстановихме не от сбирките,на които ходехме,а от стъпките,които направихме,,.Усещах как само по себе си четенето ми дава сили.Днес си мислех,че ще действам много правилно,че вече няма да допускам стари грешки.Да,но не-загубих 3 часа в безцелно шлаене с една колежка по магазините.Защото пак се бях почувствала много успешна и исках да се наградя.Стана ми празно-винаги става така,когато си ,,почивам,,-и ,,награждавам ,,-по стария начин.Не че кой знае какво престъпление съм направила-просто получих стария резултат-търсех ефект,но получих само раздразнителност,умора,отегчение,недоволство...
Днес исках да звънна на една нова сестрица,за да й говоря за програмата-идва на сбирки,но не може или все още не иска да спре да пие.Репетирах какво ще и кажа,как да й дам увереност.После се замислих,че ако искам да правя духовна програма така както съм искала да спра алкохола ,повече от всичко на света,така трябва да пожелая да правя програмата повече от всичко на света.Ходенето на сбирки е прекрасно нещо-без него не бих могла да се възстановя,но виждам как неправенето на стъпките в ежедневието ме проваля и връща назад.Много добре познавам моите саморазрушителни поведения.Щастлива съм,че вече знам колко добре се чувствам,когато посегна към АА.Изборът е винаги мой.И програмата е драстична точно защото изисква да избираш обратното на това,което те влече.И това винаги е свързано с полагане на усилие-тоест пак стигнах до тук-,,Действа,ако действаш,,!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите