|
Здравейте казвам се Димитър и съм алкохолик.От това първо изречение може да си направите извода ,че се подвизавам в АА.На 32г. съм,но се чуствам на 132,тоя живот ми се виждаше доста дълъг,нали хората споделят ,че живота е твърде кратък,при мен е различно.Още от малък явно съм го имал това алкохолишко мислене,защото все се стремях да съм различен,и от толкова много напъване,ето получи се,дали съм доволен от"постигнатото"това е друг въпрос.
Майка ми пиеше постоянно до скоро,но заради мен спря поне така казва.Тя отговаря напълно на модела на алкохолика,само дето я няма алергията и се контролира,но пък пиеше по цял ден,крещеше викаше ,обиждаше и манипулираше наред цялото семейство,така отраснах,в постоянно напрежение и чуство на вина.Все очаквах да ме изхвърли на улицата,не веднъж съм спал по изоставени строежи.Тя беше изключително властна и съдистична,единствен аз и се противопоставях от семейството.
Когато станах на 15 започнах да излизам по дискотеки и кръчми,тогава открих магическата сила на алкохола,освобожди ме от моята срамежливост и така аз открих ,че много момичетата се свалят много по лесно като си пийна,и бях като отвързан,злоупотребявах със всичко което ми носеше наслада.Един ден се запознах със Нея,казва се Силвия,аз и бях първия и реших,че тя ще е моето момиче,беше толкова невинна в началото.Влюбихме се един в друг,беше една наистина луда любов,направо се боготворяхме,а и тя пиеше повече от мен тогава.Спокойно мога да кажа ,да аз знам какво е истинска любов.Беше като наркотик,с постоянно действие,действието му се изпари след около 7 г.Ние ходихме 5г. и след това я обичах още 2-3 г.просто не можех да си я избия от главата.
По време на връзката ни и изневерявах постоянно,но очаквах от нея да ми бъде вярна.Накрая на връзката ни живяхме във Варна ,а аз пушех трева тогава нон стоп ,а тя ме издържаше.Работих на няколко места ,но ми омръзваше и напущах.
Един ден Сиса която работеше като сервитьорка в едно елитно заведение,се прибра в къщи и ми съобщи ,че е почнала работа в един плейбой на Златни пясъци,като сервитьорка.Попитах я защо не го обсъди първо с мен,а тя започна да ми обяснява ,че имало дествени танциорки.От малък бях свикнал да се примирявам с желанията на хората около мен.Замълчах си,но вътрешно врях и кипях,започнах да си отмъщавам ,всеки ден имаше купон в квартирата и всеки ден бях с различна.Не продължи дълго разделихме се уж временно,аз се върнах в Ст.Загора и се подготвих за моряк,но стана така ,че точно преди да замина трябваше да се видим със Сиса,тя трябваше да ме чака на гарата във Варна,но я нямаше,търсих я навсякъде и и звъних но телефонът и беше изключен.Така се качих на кораба без да зная нищо за нея,въртях сценарии в главата си,че от тоя плейбой са я направили проститутка,че са я убили ,че не иска да е с мен и за това не е дошла на срещата,и други подобни.Бях във депресия,но както винаги всичко беше прикрито зад усмивка,дипресията ми се усилваше все повече и повече,по цял ден само Тя ми беше пред очите.
На кораба имаше един алкохолик готвача,аз му бях подчинен и той си изкарваше всичко на мен,докато един ден не откачих тотално,и му казах ,че ще го утрепя и го подгоних,не си спомнам ,но може и нож да съм взел той се уплаши и побягна,както и да е спряха ме.Но тая ярост си остана в мен вечерта не можах да заспя само обикалях, и си виках ще го убия тоя.После осъзнах ,че аз не съм такъв човек никога не съм бил толкова агресивен,и започнах да си втълпявам ,че съм луд.Така слезнах от кораба,не казах на никого за проблема си.Продължавах да си втълпявам всевъзможни работи за себе си,които ме подлудиха до такава степен,че ме беше страх от самия себе си.Отидох на психиатър изписа ми антидепресант не му бях казал всичко 90% от нещата всъщност ги запазих за себе си,иначе човека щеше да ми изпише още хапчета.Сложи ми диагноза"Обсесивно компулсивно разтройство"старото му име е "натрапчива невроза".Каза ми ,че при това заболяване трябва да изчакам 3 месеца за да задейства антидепресанта.Изчаках ,но въпреки това живеех в филм на ужасите,така един ден започнах да пия и алкохол ,той наистина ми помагаше,след няколко питиета аз бях нормален отново,и така не отрезнях почти 10г. 4 пъти влизах в Старозагорската психиатрия.От там пиех всевъзможни хапове най вече бензодиазипини и антидепресанти и алкохол,не ми пукаше реално осъзнавах ,че ще умра най много на 40 но какво от това ,бях се предал,не вярвах,че има изход от тая ситуация,никога не съм се опитвал съзнателно да го спра тоя алкохол,но алергията ме принуди,имах ужасни абстиненции загубих всичко почти и накрая се озовах в раднево в отделение за алкохолици,аз пиех най много хапчета от цялото отделение,нямаше минута в която да не искам да се самоубия,но нямах тоя кураж,и си мислех даже ,че ако почна работа и изкарам един ден някой лев ,ще платя на някого да го направи вместо мен,да ме застреля в тила поне два пъти за да не оживея.Бях изпълнен със всевъзможни страхове,самосъжаления, и агресия граничеща с ярост.Но в Раднево разбрах най накрая ,че съм алкохолик,макар и по различен от другите алкохолици.Там прочетох една книга на Виктор Ошатински,която се оказа в последствие,че ще промени живота ми,тоя Виктор също алкохолик беше описал как действа програмата на АА,преди това бях ходил на няколко сбирки на АА преди години,но бях изпълнен с обичайните предразсъдъци за Бог и хората там.След 5 дена ще направя 4 месеца трезвост,за този кратък период постигнах много вече не искам да се трепя през 2минути,няма я агресията и невероятното напрежение което ме изгаряше отвътре и ми идеше да крещя и да руша.Още не мога да кажа ,че имам кой знае какви позитивни чуства,но няма как и да имам след тоя 10годишен ад,трябва време за тоя процес на пълна промяна който откривам в АА,нещата стават постепенно но осезателно.Чака ме дълъг път,но се надявам,че един ден ще имам възможността дадена ми от господ(в когото не вярвах,а след като повярвах проклинах)да помагам на други алкохолици,за мен ще е чест.Исках да споделя много неща с вас,но мисля ,че това за начало е добре.Аз съм просто още един от многото.Мнителен и изпълнен със съмнения алкохолик.
|
Моята история на кратко.
