"Но за тези кризи говоря.Когато съм на път за секунди да се разпадна,да направя нервни изблици,да съжалявам после,да стрелям преди да помисля,да стана за смях пред хората.Какво не бих дал да съм уравновесен и спокоен.Явно вкопчването в манииките с цел да не пия ми пречи.Вие как се справяте с тези ситуации?Дайте съвет ако можете.Все гледам уж да броя до 10,или 20 преди дадена реакция от моя страна,обаче все малко или много на нож приемам нещата,със вечното ми съмнение,че все едва ли не има заговори срещу мен.Най-стария враг на човека алкохола ли е виновен(липсата му в моите вени в момента),или че аз съм враг на самия себе си.?"

Много познато ми звучи това със заговорите на хората срещу мен и гневните изблици.

Съвсем точно е, години наред имах гневни изблици, нерви, винаги съм мисила, че нещо нервите ми не са наред, и затова така реагирам, и ако съм по-спокойна, ще реагирам нормално. Но целият свят е така неправилно подреден и устроен, нищо не е подредено както трябва, и просто няма начин да не се изнервям, нищо не е наред, така мислих много години, всъщност почти целият си съзнателен живот. И когато нервите ми вече не издържаха, започнах да взимам лекарства, за да успокя нервите си, изобщо никога не съм мислила, че нещо друго не ми е наред, винаги намирах "външна" причина за моето състояние и поведение. Как да се живее като никой не се държи както трябва, нищо не се подрежда както трябва, как да се оцелява като нещата не вървят по план и винаги има някакви изненади, и нищо, което очаквам, не се случва, не може да се живее, и как да стане това "приемане" на случващото се около мен. Просто не може, така съм мислила.

Лекраствата ми помогнаха до някакво положение, да мога да туширам трудността в "приемането" на реакциите на хората, на поведението им, на отношението им, на всичко, обаче това е до време.

После се наложи да пия и алкохол, лекарства с алкохол, пак за "успокояване" на нервите ми. Изобщо, винаги съм допускала, че нервите ми не са наред, че съм нещо изневрена, и точно затова пия алкохол и взимам лекарства.

Никога не съм допускала, че нещо в ностройката ми вътрешно не е наред, и точно затова се изнервям, и точно затова не мога да приема как говорят хората, как реагират и как ме гледат, това пък особено действа, как гледат хората и как може да ми се присмеят.

Всичко това, което изпитвам или усещам, е плод на душавната болест, наречена алкохолизъм, която ме превръща във враг на мен самата, това е истината, болестта атакува мен самата, и болестта е враг на мен.

Аз не съм си враг, напротив, аз искам да съм спокойна, да ми е добре, да имам душевен мир и да ми е кеф, и искам да не ми "пука" от нищо, но нещо в мен не иска, ето това нещо в мен, това е от най-стращната за мен болест, наречена алкохолизъм, това нещо иска да се изнервям, да се гневя, да се обиждам, да се притеснявам и това нещо иска да нямам покой.

Алкохолът не е виновен за болестта, която е в душата ми, алкохолът упсокоява това, което се разиграва в душата ми, обикновено такива покъртителни и разтърсващи драми, войни и сражения, много изобретатетлно въобръжението ми, което се развихря в такива моменти, създава постановки, достойни според мен за Оскари, и ме вкарва в тях и аз нямам друг избор, освен да изпълнявам ролята, която болестта ми облича. Искам да изобразя по-ясно какво става в главата ми, и това, което става в главата ми, ме води до нервните изблици и ненормалните ми и неадекватни реакции, не хората около мен.

Много страшна болест е това, не мога да открия сега по-силна дума, видях в живота си боледуване от запушване на кръвоносни съдове и артерия, поставяне на бай-паси и живот след това, прекарване на инфаркт, и живот след това, обаче видях боледуване от алкохолизъм какво представлява и до къде води, до ранна смърт и още, преди смъртта, отделяне от хората, изолация на болния, за да може да живеят другите близки хора, и умирането от алкохолизъм, първо умиране на социално ниво, после на духовно ниво, и после на физическо ниво. Много е покъртително и страшно, и това наистина е покъртително, не грандиозните пиеси в главата ми, не, покъртителна е смъртта на млад, способен и активен, страдащ от алкохолизъм човек.

Покъртително е, защото няма лекар, който да може да изследва и да напише на просто парче хартия параметрите, както при другите заболявания, да напише какво става в душата на един алкохолик, да го напише и да даде хапче, това е за да не се обиждаш, това хапче е за да не се притесняваш, че някой ще ти се смее, това хапче е да не мислиш много, това хапче е да приемаш хората, това хапче е за да виждаш това ясно, това хапче е за да можеш да ходиш по уличите без страх, това хапче е когато дойде непознат, това хапче е когато си без настроение, това хапче е когато си без надежда, това хапче е когато си много радостен, това хапче е когато искаш много нещо, а не можеш да го имаш и така нататък, просто няма такова лекаство и няма такова изследване НЯМА, това е кошмарът на тази болест, доколкото мога сега, в този момент да Я проумея.

В моя си съзнателен живот не можах да намеря друго нещо, което да "успоки" нервите ми, да ме накара да спра да се дразня, да се гневя, да се обиждам, да чувствам и да искам, освен ПРОГРАМАТА ОТ ДВАНАДЕСЕТ СТЪПКИ НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ, ТОГАВА, КОАГАТО ВЕЧЕ ОТ ЛЕКАРСТВА И АЛКОХОЛ ПОЧТИ НИЩО НЕ ЧУВСТВАХ И НЕ ВИЖДАХ И РАЗВИВАХ ТЕОРИИ КОЛКО ПОЛЕЗЕН Е АЛКОХОЛЪТ ЗА СЪРДЕЧНО СЪДОВИТЕ ЗАБОЛЯВАНИЯ, КОГАТО УМИРАХ ОТ ЗЛОУПОТРЕБА НА АЛКОХОЛ И ОБЯСНЯВАХ, ЧЕ ТОЙ Е ПОЛЕЗЕН В МАЛКИ КОЛИЧЕСТВА, ПАРАДОКС, ТОЧНО ТАКА, ПАРАДОСК Е, АЛКОХОЛИЗМЪТ Е БОЛЕСТ НА ПАРАДОСКА, ИСКАШ ДА ТИ Е ДОБРЕ, НО НЕ МОЖЕ ДА ТИ Е ДОБРЕ.

ТОЧНО ТАКА Е, АЗ СЪМ ВРАГ НА САМАТА СЕБЕ СИ, ТОВА ВЕЧЕ МОГА ДА ГО НАПИША И ДА ГО ВИДЯ, БОЛЕСТТА АЛКОХОЛИЗЪМ В МЕН Е ВРАГ НА САМАТА МЕН, ТЯ ИСКА ДА МЕ РАЗРУШИ, ДА МЕ УНИЩОЖИ И ДА МЕ НЯМА, МНОГО Е ТАКА, СУРОВО И ЖЕСТОКО ИЗРАЗЕНО, НО ТОВА Е ИСТИНАТА.

САМО ПРОМЕНИТЕ В ЛИЧНОСТТА МИ МОГАТ ДА ДОВЕДАТ ДО ПРОМЕНЕНИ РЕАКЦИИ И МИСЛЕНЕ, И ТОВА ДА ДОВЕДЕ ДО ПРОМЯНА НА СЪСТОЯНИЕТО МИ, НЯМА ДРУГО ЛЕКАРСТВО И ТОВА СЕ ПОТВЪРЖДАВА ОТ МНОГО СТРАДАЩИ КАТО МЕН АЛКОХОЛИЦИ.

ОПИТАЙ ПРОГРАМАТА НА АНОНИМНИ АЛКОХОЛИЦИ, СТАРАТЕЛНО НАПРАВИ СТЪПКИТЕ СЪС СПОНСОР И ТОГАВА НЯМА ДА ИМА НУЖДА ДА СИ НАЛАГАШ ДА БРОИШ ДО ДЕСЕТ ИЛИ ДО СТО !