|
|
| Тема |
 Re: споделяне [re: aalfredo] |
|
| Автор |
Xapakиpи ((минаващ)) |
|
| Публикувано | 06.10.11 11:19 |
|
|
|
Браво, че не пиеш вече седми месец!
Нормално е да си разочарован/а, че въпреки положените усилия за трезвост, все пак са открили сериозно заболяване.
Не знам колко години си пил/а преди да спреш, но също така е нормално да си придобил/а сериозни вътрешни увреждания предвид хроничните злоупотреби с алкохол.
И при мен има някои необратими процеси, но аз си казвам няколко неща.
Научих се да благодаря - знаеш на Кого - че съм се отървала САМО с това. При моята над 20-годишна алкохолна практика и напреднал алкохолизъм, можех да съм жив труп, в лудница, в канавката, без зъби, без семейство, без дом, без душа...
Имаме един брат, който на сбирки все повтаря, че колкото години е пил, толкова трябва и да не пие, за да се балансират щетите . В тази шега има и малко истина. Все пак ние получихме трезвост, може би все пак по законите на битието, трябва да платим някаква цена за нея.... А заболяването е ужасно неприятно, съчувствам ти, но може пък да е пратено като изпитание.
Само не се отказвай от въздържанието.
Не бива да се мисли така - ето аз не пих, пък съм болен и ще търпя още по-големи лишения, тогава защо пък да не си пия, след като така и така съм вече болен...
Преди няколко години един от нас почина от рак на белите дробове, мир на праха му. Изумявах се когато го виждах на сбирките на Анонимни алкохолици. Вече беше накрая, жълт, задъхан, отслабнал, но идваше, шегуваше се с болестта и продължаваше да не пие. На погребението - аз бях суха от няколко месеца - за миг ми мина през ума дали да не му сложа една бомбичка с водка в ковчега, да си пийва по пътя...Тогава си мислех, че желанието е непреодолимо и остава с теб до последния ден. Все пак имах достатъчно трезва мисъл, за да разбера колко тъпо е хрумването ми. Щях да го обидя страшно. Щях да обидя целия му устрем и усилия, полагани повече от десетилетие.
| |
| |
| 
|
|
