Благодаря ти за поста.Наистина си права за контрола.Явно прекалено много искам всичко да е под мой контрол.Все си мисля явно най-вече неосъзнато явно,че аз знам най-добре кое как да стане.Но тук греша.Осъзнавам все повече че колкото изсилвам нещата,все повече не върви.И това в работа,семейство и приятели.Като че ли навремето като тинейджър и по-малък бях по-толерантен от сега.Бях по-голям алтруист.Напоследък не мога да се позная.Сина ми е на 8 год.Някой казват най-трудната възраст.Когато за всичко са на въпреки.На детето ми му е простено за поведението в този период,ама за мен да му се връзвам на глупостите с които ме предизвиква....хваща ме срам.Все имам чувството все повече на последък,че като че ли вече съм загубил контрола над него,и вече не мога да го направлявам.Явно трябва да сменя тотално подхода.ИМам проблем със поставяне на граници за позволено и не позволено.Успява с мрънкане дяволски лесно да ме изнудва и постига своето.Моя е вината,бързо се прчупвам и става на неговата,Все си мисля че съм голям тиранин с него,след като все му казвам не това,не онова,на вечните му мрънкания,и накрая след дълги не-та,му го позволявам.Жена ми казва че тук греша.

.....and the grass grows by itself-Basho