Ако някой има идеи как да намеря по безопасен път към сина си,без заплахи,порицаване и опитване само по военному да го контролирам...да ми помогне наистина,защото наистина нямам нерви когато ми се плези насреща и само ме ядосва,много ми е трудно да запазя контрол без да се развикам или изкрещя
Здравей,finntroll!Не мисля,че мога да ти давам съвети-казват,че в АА не се дават съвети.Мога само да ти споделя моя опит.След дълга кариера на пиещ алкохолик днес съм изключително радостна,че съм алкохолик,който не пие и работи по програмата.Защото ако само не пия,а не се променям аз пак ще пия.Душата ми ще е стегната от гневове и страхове.И рано или късно пак ще посегна.Пълна психическа промяна...Тези думи ми звучаха абстрактно,но вече май все повече ми се разкрива.Моя спонсор ми казва постоянно,че ако не сложа нови действия на мястото на старите аз няма как да се променя.Така че,когато се чувствам недоволна аз знам,че нещо не приемам.Но сега по същество.Моите две момчета останаха при мъжа ми.Те израстнаха без мен.Разведох се,когато бяха на 10 и 14 години.Когато дойдох в АА си мислех,че ще стане чудо и изведнъж видели промяната ще плеснат с ръце и ще кажат-,,Да,бе-каква прекрасна майка имаме...,,.И аз си реших,че ще започнем да наваксваме пропуснатото,да се срещаме,да ги възпитавам-та нали толкова много научих.Да,но не стана точно така.Имаше много моменти,когато не ми се обаждаха и аз ставах гневна.Страхът,че вече съм изгубила контрола ме държеше здраво в хватка и аз постоянно си се гневях.Или на тях,или на себе си,а най вече на съдбата си-тоест на Бог.Сега вече разбрах,че когато пусна контрола и не искам да влизам аз в главите им и да ги променям всичко е много по-просто.Те са отделни човешки същества,имащи своя път.Те са различни!Не мога да влизам в техните глави и да ги контролирам.Не мога да ги ,,уча,,.Не мога да им влизам в мозъците-не съм Бог!Мога да им дам съвет,но ако те го поискат.Другото е пак моя егоцентризъм.Нали толкова дълго се опитвах да управлявам живота си и накрая го докарах до кофите.Трябва пак много насериозно да съм се взела за да се опитвам аз да променям някого.Не знам колко е голям сина ти,но те минават през различни периоди.За себе си знам,че трябва да имам търпение и единственото,окето мога да направя е да се опитам да променям себе си с Божията помощ.А те дали ще го видят и харесат пак не е моя работа.Нали нашата молитва за спокойствие започва с това-да приемаме нащата,които не можем да променим.Другото пак е обратното на смирението-не с мир,а на всяка цена!Така,както АЗ го искам.Ето защо целия ми досегашен живот беше една борба с бутилка в ръка.Успокой се и пусни контрола.Предай го в ръцете на някой,който има по-голяма сила-а ти предполагам имаш доказателства,че само тази зависимост ни кара да се чувстваме добре и ни успокоява.Защото вече лично за себе си искам да си го повтарям-не аз управлявам живота -моя и на всички около мен!Тогава и само тогава започваме да живеем по-простичко.И хубаво...

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите