Не е песен живота на алкохолика без алкохол, но поне е трезв. Аз вече в думичката трезв влагам не само че не съм пияна. Трезвостта за мен е друг поглед към живота. И невинаги хубав, но трезв, искрен, честен.
Днес имах 5 срещи и понеже се възстановявам от алкохолизма и посещавам сбирки и работя по програмата най вече със себе си, не съм тръгнала да се обяснявам с който съм обидила, и това ще стане, но поред нека първо аз да се оправя. Та посещавам сбирки и работя и днес виждам как на трезво хората ме въвличат в техните си емоции. Ето я болестта. Хванах я пак. Аз съм болна и се поввличам по емоциите, затова се вълнувам, повишавам тох, крещя, троша. Какво да направя, ама всеки ден пиша по 4 стъпка. Гневя се на....Причината е.....Засяга моите....Къде е моята грешка...Кои са недостатъците ми. Иначе е наистина невъзможно. Никога не съм мислила, че няма да пия. А сега не пия и не ми се пие. Но си оставам алкохоличка и на трезво още повече се усеща болестта. Носим си я. Трябва да си заобичаш болестта беше казал май Йосиф Сърчаджиев. Да я приемеш, да я заобичаш, но не да не я лекуваш. Да знаеш че си болен и да се съобразяваш с това. Аз без програмата на АА не виждам как бих изтраяла такъв ден като днес.