|
Това е любимата ми тема. Защото аз се намирах в същото положение? Та нали бях спрял да пия? Защо нещата става все по-лоши? Нали уж не пия?
Моята "интелигентност" не проумяваше, че има голяма разлика между алкохол и .
Толкова е просто. Мислех си, че съм алкохолик, защото пия. Изобщо не можех да загрея, че пия, защото съм алкохолик. Което пък води до елементарният извод, че дори да не пия пак ще съм алкохолик.
Много подло. Но какво ще рече това, че съм алкохолик? Дори да не пия?
Ами ще рече, че съм болен от . Трябваше ми една година на сухо, за да стопля, че болестта ми се развива. От ден на ден става все по-зле. Все по-малко понасям хора. Все по-силно избухвам. Все повече не ми се ще сутрин да ходя на работа. Все по-тихо стъпват хората около мен. Станаха на сапьори.
Но какъв ми е проблемът? Нали не пия? Защо става така. Трябва да има друго нещо тука? Трябва да има някакви хапчета, някакви тактики, някакви лекари.
Трябва да съм тежко психично болен. Изведнъж ми светна. Това беше.
Бях тежко психично болен. Не бях алкохолик. Това си казах. Казано накратко - обявих се за луд.
Не виждах, че е точно това. Че си остава, та дори алкохолът да го няма. И не само остава, но прогресила. Тоест - развива се, засилва се, нараства, разширява се. Аз ставам все по-бесен, все по-неспокоен, все по-раздразнителен, все по-изморен, все по-недоволен, все по-по-по.
Но това е друго. Не виждах връзката с алкохола. Мислех, че има връзка с алкохола. Да, има. С алкохолът лекувах . С алкохолът се успокоявах, релаксирах, заспивах, енергизирах, ентусиазирах, отпочивах, телепортирах. И изведнъж когато вече не можех да пия - няма ми го лекарството.
Тука идва смешната и очевидна парадоксалност - премахвам алкохолът и очаквам животът да светне. Да, би светнал, ако проблемът ми беше в алкохола. Обаче проблемът ми е в , а не в алкохола.
Все едно да ми текат сополите при пневмонията и аз да взема да си циментирам носа и да си разреша проблема. Ще си разреша проблема със сополите, но причините и условията ще са вътре и ще се развиват. Аз ще казвам - няма ми ги сополите, нямам проблеми. Обаче вътре нещата ще вървят към фатален завършек.
Толкова просто, а толкова невидимо.
Това съм го виждал вече хиляди пъти. Отрезнява някой и си вика - ааа, сега се изнервих. Нали не пия. Трябва да пия хапчета. Явно това е друга работа. Трябва да си оправя ендорфините, защото се депресирам. Серотонините, защото се гипсирам. Те са друга работа. С алкохола се оправих. Сега трябва да пия хапчета, за да спя. Други хапчета, за да се успокоя. Трети хапчета, за да се антидепресирам. Пети хапчета, за да се събудя. Трябва да сменя жената, че ме нерви. Работата, че ме изморява.
Това е друго.
Да, ама не. Това е алкохолизъм. Алкохолизмът е трисъставна болест - Алкохолизмът е физическа болест, но не само физическа болест. Алкохолизмът е и умствена болест, но не само физическа и умствена болест. Алкохолизмът е едновременно и , която доста добре си се развива и когато не се пие алкохол.
Обхванала е целият ни живот и спирането на алкохола е само едно начало. След това идва обаче добрата новина - имаме лечение на болестта. Имаме Програмата на Анонимни алкохолици. Не е достатъчно само да се спре пиенето. Не е достатъчно само да се ходи на сбирки на АА.
За да се възстановим напълно и да живеем щастливо - налага се да предприемем Програмата на Анонимни алкохолици.
Естествено, че е пожелателно. Защо обаче, когато ме приемат в болницата за пневмония, ми предписват и инжекции? Но по интересното е, че искат и да ми ги бият. И най-интересното е, че аз не им казвам - ще си лежа тука и това ми е достатъчно. Не ви искам инжекциите. Аз нали съм в най-добрата болница. Лежа тука и ще се оправя. За какво са ми тези инжекции?
Ето това е една несръчна картина на парадокса. Искам да се възстановя от алкохолизмът, обаче мисля, че може да стане с непиене.
Изпитах го на гърба си. Става зле. Много зле.
Слушах истории на сухи алкохолици, които се самоубиват на по петнадесет години непиене. Точно това е терминът - сух алкохолик, а не трезв. Това е алкохоликът, който само не пие и очаква да се подобри. А се влошава. Съвсем очаквано.
Единият един от най-известните кардиохирурзи в света. Не само милионер, не само с прекрасно семейство, не само суперудовлетворен от работата си, с която спасява животи и получава доживотна признателност. Този човек е сух алкохолик. Тоест - ходил на АА, но не предприемал Програмата на АА. Много трагично е, когато чуя някой да каже - ами аз пробвах и АА, но не ми помогна. Не, ти не си пробвал АА. Пробва ли Програмата на АА? Не. Ами тогава недей да лъжеш хората, че си пробвал АА. Защото това няма да те възстанови. Просто да останеш сух. Та този събрат сухия, влиза в банята и се гърми с пищова в главата. Остава жив. Лежи петнадесет минути на плочките. Това е възстановено от полицейските репорти. После посяга пак към пистолета и се гърми отново. Този път се трепе.
Винаги съм си мислел, че ако се самоубия, но не напълно, то ще получа желание за живот. Много пъти мислех, че трябва да се докарам до умиране, за да ми се живее отново. Почти да умра. А ето го нашият - докарал се до умиране и все пак не е поискал да живее. Смятай за каква става въпрос. И нея я чакаме да се изпари като спрем да пием.
Другият случай е още по-фрапиращ. Пак милионер. Преуспял човек. Смеейство, деца, къщи, коли. Сух, а не трезвен, от повече от десет години. Нахлузва си една найлонова торба на главата и я облепя с тиксо. И така се самозадушава. Какво ли е да надвиеш естественият инстинкт да разкъсаш торбата с ръце? Колко ли болка и нежелание за живот трябва да е имало в този събрат?
Ето това прави с нас болестта . И не само това. Тя е дългосрочна. Затова съм много скептичен, когато някой пресъхне за година, две, та ако ще и пет, и започне да разправя, че вече всичко му е ясно.
Сините думички в поста са връзки към други постове, които съм писал на тази тема през годините. Моля се на Бог да не спирам да споделям същността на болестта алкохолизъм, такава каквато я разбираме.
|
Споделям ти и дано се насочиш [re: finntroll73]
