|
Незнам дали е от липсата на алкохол,обаче много се изнервям.И без това съм нервен по принцип,обаче напоследък,колкото и да се опитвам да пазя баланса,трудно ми е с възпитанието и създаването на ценности на детето ми.Жена ми ми казва че викам и крещя на моменти в желанието си да го науча как да прави нещата и да не е само на въпреки като мен.Ами за съжаление аз самия нямам бащин модел,как да му го дам и на него.Много ми се е събрало,обаче виждам че и непиенето също не е безпроблемно.Стреса избива по друг начин,вманиачаваме се и се изнервяме в други насоки ние алкохолиците.Ако някой има идеи как да намеря по безопасен път към сина си,без заплахи,порицаване и опитване само по военному да го контролирам...да ми помогне наистина,защото наистина нямам нерви когато ми се плези насреща и само ме ядосва,много ми е трудно да запазя контрол без да се развикам или изкрещя.Уж си научих урока от будистките книги че насилието само поражда такова и насила хубост не става,а като че ли ми адски трудно да го приложа на практика.Жена ми разправя че съм се изнервил до крайност.Дали е вследствие на дългото ми не-пиене?Има ли вероятност от липсата на алкохол да се чувствувам екстра нервен и избухлив.По принцип отвреме на време се пие около мен.Не го чувствувам като неистов проблем,обаче явно се отразява подсъзнателно.Напротив,изглежда ми доста лесно,дори и9 на моменти алкохолните миризми и миризми на цигари са ми неприятни.Дори и пия безалкохолна бира на моменти,нямам засечка досега да премина на алкохолна,понеже вкуса е сходен.Вярно доста увеличих кафето,колата,сладките неща.Явно организюма има нужда,или по скоро мозъка има нужда да навакса ендорфините и зеротонина.Обаче на моменти наистина се държа по детски относно детето и за неща за които би трябвало да постъпя по друг сериозен начин.Като че ли се оставям много лесно да се провокирвам,мислейки че хората ме провокирват и се опитват да ме контролират.Явно има мнооого още да работя по смирението и сбогуването с аза.Интересно ми беше психчно-физическа реакция ли е това след като вече си непиещ алкохолик,да се чувствуваш изнервен в повече от това което си,или си е просто индивидуално.Би ми било полезно да споделите опитностите си.Понеже трябва да предприема промяна в отношението си към сина ми.Той е в тая възраст,7,9 години когато наистина момчетата са трудни.И на мен ми е трудно покрай всичко друго,също и непиенето ми.И май ми идва в повече.Като че ли копира моето поведение,и двамата трудно мелим брашно.Да се надявам да не е като мен остър камък,а да е като майка си..Може би трябваше да пиша в психологическите теми,обаче отлично знам че Алкохолиците са добри слушатели и психолози.И умеят някак си да предугаждат нещата и четат мебду редовете.Явно ни е вродено да философстваме.Поне на една част от нас.Благодаря ви предварително.
.....and the grass grows by itself-Basho
|
Дайте ми съвет и насока моля ви?
