Здравей blue!Когато прочетох поста ти,все едно чух съпругата ми,и кръвта ми се смрази.Само че при мен беше по-различно,не тя ми казваше тръгвам си,а ми казваше-ТЪРСИ СИ КВАРТИРА И СИ ТРЪГВАЙ.Направо само за секунди и кошмарите ми от близкото минало оживяха като във филм на Хичкок.Сигурно безброй пъти на ред се е повтаряло,докато най-после в мен не се извърши чудодейното пречупване на осъзнаването на зависимостта ми.Но наистина това че не исках да стигна тотално дъното,това че искам да имам семейство и ибичам детето и жена си ме накара да се променя.В твоя случай може би е разумно да си дадете почивка с мъжа ти за известно време в което внимателно да наблюдаваш ако той спре да пие и има напредък дали е защото е осъзнал проблема си,или просто защото го е страх да не ви загуби.За съжаление по голяма част от нас мъжете минаваме през близки и семейство заради кефа си.Аз не съм типичен мъж,дори и приятелите ми да говорят(със сигурност го правят зад гърба ми само обаче),че съм п...а,че съм под чехъл,че ме дирижира и командва жена ми.Обаче така и никой не се запитва може би,дали аджиба не е възможно аз да съм осъзнал нещата,предвид безизходността на житейските ми неволи и зависимостта ми.За всичко гледам да съм независим по принцип,да става предимно както аз искам(водим епични битки на контрол доста често в къщи с половинката ми),да контролирам нещата ,да съм аз отгоре...обаче спрямо алкохола той ме контролираше изцяло.Било то от стрес,от гадната работа на която съм все още за съжаление,на инфантилните си привички и мислене,на заменяйки липсата на алкохол сега с разни други маниики...успявам да удържам фронта,но истината е че чак след като посещавах сбирките на АА ,чак тогава получих прозрение и вдъхновение да променя живота си.Преди живота ми беше глуха улица,знак път без изход.Липсваше ми вярата.Покрай егоизма си ние хората забравяме най ценното,радостта от справедливостта ,истината и честността.Криех се за да пия...незнам мъжа ти дали се крие или не,дано да не те тормози и унижава.Аз никога не съм посегнал на жена ми,нито пък на детето ми.Но за нея психическия тормоз който съм и причинявал системно я полуразруши.Събрахме огледалото,позалепихмо го,опитваме се заради доброто на детето ни ,пък и на нас да живеем нормално.От години не пия,спрях и цигарите.Обаче маниикаите ми продължиха,кафета,игри,музика,компютъра.Самоуспокоявам се че дори и да прекалявам с други неща,все пак е по-добре от алкохола и цигарите.И с цигарите се залъгвах,както и с алкохола,търсех контролирането и мярката.Само че при нас алкохолиците-ВСИЧКИ МЯРКИ СА ДО НАСИРАНЕ!!!Кажи му го това изречение на мъжа ти,дано ако му поговориш вземе че поеме пътя към АА,къде се вика като мен без идея защо отивам там,просто за да спся развода.Дано иде мъжа ти,за да се запазите като семейство,за да не страда детето и да ви има.Много хора ще кажат какъв е този идиот където се опитва да ни учи да живеем насила,да не бъдем себе си и да се преструваме.И аз се питам все още дали съм направил правилният избор на моменти,обаче разбирам че съм направил най-доброто от сутуациите в които съм бил.Не загубийх работа,не загубих семейство и уважени(ще трябва да градя увабение и доверие до края на живота си така или иначе),не се влача пиян сутрин рано по път за работа,няма вече поне за нти път да ме предупреждават че следващия път и ще изхвръкна от работа,няма да ме гледат сутрин рано магазинерите в супера че вместо да си купувам кафе взима шестицата с бира за към в къщи,няма да ходя пиян по лекари,физиотерапевти и срещи от особенна важност(както преди го правех),няма и жена ми да трепери дано да не съм омаян или пиян и днес....няма да го има и вечния стрес от криенето и пиенето скришом,защото това ме убиваше.Знаех че правя всичко погрешно,обаче не виждах изхода как да променя всичко.Живота ми беше повече от кенеф,но намерих сили в себе си.Да ти кажа както и в дугия пост на човека тук,ако той сам не си помогне и господ не може да му бъде на помощ.Всичко е до воля,желание и осъзнаване.Тотално сбогуване с егото,и жертва на пиедестал в името на всичко което виждаш че губиш.Това е моята философия.Сега вече знам,никакво (контролирано пиене или опитване),както и пропушване защото едното без другото при мен не върви.Както и едната цигарта,така и едната чаша ми изяждат главата.И дано успея да се преборя с вечните си нерви и сприхавост.Незнам дали е от липсата на алкохол,обаче много се изнервям.И без това съм нервен по принцип,обаче напоследък,колкото и да се опитвам да пазя баланса,трудно ми е с възпитанието и създаването на ценности на детето ми.Жена ми ми казва че викам и крещя на моменти в желанието си да го науча как да прави нещата и да не е само на въпреки като мен.Ами за съжаление аз самия нямамк бащин модел,как да му го дам и на него.Много ми се е събрало,обаче виждам че и непиенето също не е безпроблемно.Стреса избива по друг начин,вманиачаваме се и се изнервяме в други насоки ние алкохолиците.Ако някой има идеи как да намеря по безопасен път към сина си,без заплахи,порицаване и опитване само по военному да го контролирам...да ми помогне наистина,защото наистина нямам нерви когато ми се плези насреща и само ме ядосва,много ми е трудно да запазя контрол без да се развикам или изкрещя.Уж си научих урока от будистките книги че насилието само поражда такова и насила хубост не става,а като че ли ми адски трудно да го приложа на практика.Използвам поста да помоля за помощ.Жена ми разправя че съм се изнервил до крайност.Дали е вследствие на д7ългото ми не пиене?Извинявам се за отклконението от темата,помогнете ми със съвет ако можете моля ви.А на теб ти пожелавам блу,да не се развеждате,разделяте и губите всичко най-ценно в живота ви.Дано господа да има план за вас,но наистина според мен,дай му ултиматум и то краен на мъжа ти.Било то с временна раздяла или,пък му покажи молбата за развод.При мен това помогна,колкото и нещасно да изглежда на пръв поглед.Чувствувам се като един нещастник доста често.Че всичко което е най-важно в живота ми,е трябвало да го запазя и свърша,е трябвало да го направя под натиск,с опрян нож в ребрата,където има един лаф.А можеше да е съвсем друго.Но алкохолизма ни е виновен.Мъжа ти е болен човек.От най-коварната болест,алкохолизма,бича на 20 и 21 век.Бавно те разлага по пътя към гроба.Но винаги има изход.Дано живота при вас се завърти на 180гр,в нова посока.Дано да е пътя към АА за мъжа ти и към трезвенността.Ще се помоля сега за всички братя и сестри,за мен и семейството ми.Молитвата има страшна сила.Само това ми беше останало преди,по пътя към разводите ни и разделите.Ревал съм както никога преди,като малко дете,безсилно и с огромна болка господ да има милост над мен.Е чудото стана!

Съдържаниет е скрито
Влезте за да го видите